Н о щ е н д ъ ж д Звезди заплуваха във своя дом небесен, луната пръсна мека светлина, щурец засвири своята приспивна песен, нощта разстели нежна пелена. Славей весело изчурулика навярно във любовен сън, листа размърда спяща трепетлика, бодли прибра настръхнал трън. Тревичките полюшнаха стебла погалени от вятър свеж, отърколи се надолу капчица роса, погълна я земята в неизразим копнеж. Долетя отнейде облаче игриво, да си поеме дъх поспря и в миг почувства се щастливо, в това място щом своя дом съзря. Дъждец на дребни капки заваля - бисери, проблясващи във тъмнината, весел танц полянката заля, небето засия, затанцува и земята. |