|
При едно мое ходене в Яново безсрамно се възползвах от срама си, че не познавам района около селото и в съботната хладна сутрин закрачих бодро към набелязаните цели. А най-важната от тях беше да запуша устите на проклетниците, които постоянно ми натякват да се оженя. Предпочитах да е с песента "да ме молат да се женам, да ме молат, да ме колат - не се женам яз", но реших да си опитам късмета с по-трайни средства. Мина ми през ума, че датите със съвпадащи числа на деня, месеца и годината в историята ми са белязани с много перипетии (виж предните пътеписите от 07.07.07 и 08.08.08), но също се сетих, че годината не съвпада, което отлагаше събитията с един месец. Предния ден в проучванията научих за местностите Дрене и Воденицата, както и за пътя Голешово-Калиманци, но тогава не можех да направя никаква връзка помежду им. Само запаметих думите на говорещите пътеводители. Трябваше да бъда предпазлив и заради открития лов на пернати - не беше препоръчително да се престорвам на сокол пиле въпреки улесненията, които бих си докарал с това. В местността Бари над Петрово при овчарниците напълно ме събудиха три кучета, които стръвнишки ми се нахвърлиха, докато малко момиче ужасено бягаше в противоположната посока, вероятно се опитваше да предупреди овчарите за настъпващата битка. Тези потомци на вълците имат страхотен инстинкт, защото действията им са подчинени на тактиката да обградят противника, който е длъжен да се върти като пумпал, ако не желае да бъде изяден. Не зная дали псувните, респекта от собственика им или камъните, които бълваха ръцете му, прогониха тази напаст, но аз смятам да приложа първото следващия път - с второто мога да го въздействам само на собствени кучета, а последното само ги настървява. Човекът изглеждаше доста гузен от случилото се и нямах намерение да му се сърдя. По-нататък си намерих здрава тояга. Дрене представлява гол хълм, който предоставя отморяваща гледка. На изток той е подстъп към възвисяването на най-южната част на Пирин, която свързва планината с Али ботуш, самата тя виждаща се в посока юг. На запад, покрити с меки като кадифе златисти поляни и сочнозелени лозя, се спускат дълги полегати склонове (един от тях знам, че се нарича Друм), разделени от сухи дерета. Близкият север се загубва в прорязващата местността Калиманска река, а зад гористите хълмове от хоризонта наднича любопитно Пирин. След Дрене пътят прави обратен завой и се губи в гората, а аз случайно попаднах на хубава пътека, която се оказа маркирана - "Пътеката на мира" от Петрово до Папазчаир. Следвайки я през затънтени долове се озовах близо до местността "Воденицата" по поречието на река Калиманска. Още по-нагоре се намират хвалените от хората "Трите чучура", където ежегодно рокери се събират за по няколко дни. "Най-добре е да хванеш пътя за Калиманци и като стигнеш пътя за Бельово, да тръгнеш по него. Аз на младини реших да мина напряко и едвам стигнах до селото ..." - си спомних напътствията на баща ми, дадени преди тръгване. И го послушах, въпреки, че според картата можех да продължа по хубавата пътека нагоре и после да се спусна към него. Сигурен съм, че спечелих с избора си, това се потвърди когато видях селото и стръмните брегове по горното течение на Бельовска река.
Местността пленява с огромните си мащаби. Към реките Калиманска и Бельовска се спускат почти отвесни северни склонове, покрити с непроходими гъсти гори. Селото е разположено на една естествена наблюдателница, тераса с немалки размери, в ясно обособена нейна част е кацнал като палава птичка параклисът на селото. Отдалеч това място предразполага към много положителни чувства. Гостите посреща луксозен овчарски комплекс в първата махала. Още първото впечатление за Бельово е, че е сравнително запазено село. Падналите къщи са малко, а поддържаните си стоят в скромен стар стил, ей така, просто устроени. Преди кметството, което очевидно не се използва често, се откроява мъдър надпис "Тишината лекува". Църквата е огромна стара сграда, с олющени стени, и все пак величествена.
Скоро попаднах на малко площадче, което беше пусто откъм хора, но пък лекуващата тишина липсваше. Картинката беше все пак мила. На прозоръчните решетки на едноетажна стара сграда (бившата поща) стоеше закрепено старо дървено радио, което бодро трансформираше в музика посредством лампи приеманите радиовълни на съвременна радиостанция. И на мен ми стана бодро ... но мозъкът не пропусна да открои противоречията в едно такова малко селце - налагаше се тишината и шумът да съжителстват. Когато на връщане хапнах една "противоречива" селска къпина, се сетих, че съм забравил спасителната тояга на "Шумния площад" и се върнах да си я взема. В горната махала на селото се появиха двамата постоянни жители и след като се разговорихме малко, забравиха за мен и започнаха да си спорят по техни локални въпроси. Побързах да напусна Бельово, за да не попадна и се влюбя в някоя изпълнена с противоречия булка.
Към село Храсна продължаваше криволичещ равен път, по който срещнах ловец, дебнещ за дивеч карайки с пушка на прозореца. Минаха още няколко коли, пътниците им не ме гледаха чак толкова дружелюбно.
Храсна представлява едно порутено село, сигурно 50% от сградите са разрушени от безмилостното време. Чарът на Бельово го няма. За противоречия не проверих, защото мястото не ми допадна. Селото има огромна църква с няколко високи кипариса пред нея - един приятен пейзаж от бреговете на попресъхналия язовир.
Гледах изпитателно и дълго следващите гористи хълмове по пътя ми за Друма до село Пирин и накрая се примирих с мнението на местните "не можеш да се оправиш, пътеките вече са обрасли и непроходими". Така се спуснах към Долно Спанчово, където баща ми пристигна със семейната бяла жигула Жужи и за успокоение на майка ми (все е нащрек като тръгна сам) по обяд бяхме вкъщи. Опознаването на родния край е едно явление, удовлетворението от което дава на душевната трапеза ястие с неповторим вкус. Всеки е длъжен да опита от него преди да го е застигнал онзи необратим процес на изтощение от възрастта. А за мен селата, в които мога да си намеря булка намаляха с още две. Все пак ми остават Голешово, Лехово, Пирин и други планински села, защо не и Яново, в които може да се сбъдне мечтата на моите приятели и роднини.
|
||||||||||||
