Стефан се подготвяше да заминава за Щатите и по цели дни се занимаваше с формалностите по уреждането на визата. Когато отиде да си извади медицинско свидетелство, в частната поликлиника премина през множество кабинети и най-после дойде ред на плащането. Касиерът смята в продължение на 5 минути и накрая обяви сумата от 128.35 лева. Нашият човек бръкна в портфейла, но парите не достигнаха. Никога не съм уважавал качеството му на неподреденост, но всеки дочаква светлия момент на своите "недостатъци". В другия джоб имаше още пари, в третия се намери валута, която по настоящия курс помогна много. Щом и последното "складово помещение" бе изтърбушено, този бъдещ американец остана с 3 стотинки.

Веднъж се уговорихме с моя приятел да ходим на гости на младото семейство Гушеви. Оказа се, че не сме си свършили добре работата, защото Стефчо бил загубил адреса им. Наложило се да звънне в Търново, за да го получи. Ето приблизителното съдържание на разговора:

- Добър ден, мога ли да говоря с Ангел?

- Съжалявам, Ангел замина за Ново село.

Този отговор смутил малко младежа, но той продължил с питането

- А с кого говоря?

- С майка му.

- Бихте ли ми казали адреса на Веско в София.

- Не познавам такъв - бил още по-изненадващия отговор. Защо ли майките вече не познават децата си?!

В крайна сметка се оказало, че това е грешен номер. Бих казал, че с този късмет е могло и да има и Веселин в това семейство. :-)