Явор е късметлия, че вече всяка година неговите възпитаници не пропускат да го поканят на абитуриентски бал в чужбина. Беше в Египет и Турция. Но първото от 2-те му направи по-силно впечатление ... както и на мен разказите за него. Ето каква възможност изпусна една от неговите колежки там.

След няколкочасово ухажване от страна на един местен жител, една от учителките получи предложение да остане там и да се омъжи за него. Тя дълго го убеждава, че е омъжена вече и не може да стане такова нещо. Преведено на български език неговият най-силен коз бе:

- Хайде де, не съм много богат, но ще ти подаря 200 камили, за да останеш при мен.

Стана ми жално за тази жена - да си провали така живота при появилия се златен шанс. :-)

Аз и Явор през цялото си следване бяхме в една група. Това се случи по време на едно упражнение.

Влизайки в часа, асистентът ни се поинтересува докъде сме стигнали с материала. Имаше нещастието да се натъкне на гореспоменатия колега. Защо нещастие ли? Той имаше навикът да изписва и последния свободен квадратен сантиметър по страниците на тетрадките си. Да не говорим, че краят на предния семинар се намираше сбутан в едно от ъгълчетата. Асистентът понапрегна за минута очите си и само успя да зададе въпроса "Вие да не сте от Габрово?" преди да припадне /последното действие, разбира се, е моя добавка :-)/.

Всички бяхме изумени от прозрението на този човек.