Роден съм на 30 Април 1972 година в град Сандански. Първите години от живота си прекарах при родители си в село Яново(към сайта на селото), намиращо се на 30 километра южно от Сандански и на 2 от границата с Гърция.

На 14-годишна възраст се сблъсках за първи път със суровите градски условия. Бях приет от 8 клас и след 4 години завърших НПМГ "Акад. Любомир Чакалов". Добрата подготовка ми помогна на конкурсния изпит да се представя с пълен отличен и да бъда приет в СУ "Св. Климент Охридски", ФМИ, специалност математика.

Понастоящем работя във Физическия факултет на Софийския Университет като специалист по администриране на локални мрежи. Имам честта да се грижа за поддържането на факултетския web-сайт (към него). През 2004 година започнах докторантура по Мьосбаурова спектроскопия.

Интересите ми са доста широки. Музиката е една от неизлечимите ми болести. Палитрата на музикалните инструменти, които ме привличат, е широка, но най-голям приоритет имат китарата, кларинета и акордеона. Е, голямото количество води до недобро качество, но човек трябва да се примирява с недостатъците си, особено когато не влияят на останалите.

Планините са моята стихия. Особено след като там е най-безпроблемното в днешни дни място за пеене. Член съм на туристически ансамбъл "Хормония", както и на неофициалната певческа група "Гром" от село Яново.

През 94-та година започнах да практикувам баскетболно съдийство - по-приятен вариант на футболното, което прекъснах по това време. Вече е факт, обаче, отсъствието ми от спортните терени.

Друго ми хоби са Латино-Американските танци. Посещах клуб "Червилото" през лятото на 1999 г, впоследствие ме привлече школата на Памбос. После се разписах и при Мигел. Последните ми развлечения в танците преминаха при Пламен в школата по латино и стандартни танци. Непостоянството тук определено не се дължи на натурата ми, а по-скоро на отровената атмосфера в тази гилдия.

От началото на 2007 година водя уроците в клуба по народни танци към Физическия факултет. Учениците ми в лицето на служители и преподаватели определено са най-добрите, които съм имал. Затвърди се мнението ми, че учейки другите, човек научава най-много.

Висок съм(оттам идва ироничното "върлината") 187 см., слаб (едва 74 кг.), не пия (рядко), не пуша винаги... е, не съм порядъчен мъж. Суетата не ми е в кръвта, но ще излъжа, aкo кажа, че ми е чужда. В голяма част от времето съм възпитан и отзивчив, но често близките ми се налага да търпят и моята заядливост. За почти всички съм суров и вечно намръщен сърдит човек, но е въпрос на време, само да свикнат. Предпочитам слушането пред говоренето, но това най-много зависи от събеседника. Накратко - аз съм просто Вичо.

Другите ми имена са Доктора, Вичке и Виторио. Но обръщението Вики направо ме разтапя. Моля, не злоупотребявайте с това!!!