Тя беше весела, игрива,
с очи зелени, също кат мъниста,
тя бе божествено красива
с грациозно тяло и глава златиста.

Беше есен, а нощта - студена,
намерих я на пътя гладна и пребита,
проклех тогава цялата вселена,
прибрах я вкъщи, яде до насита.

След моята постъпка благородна
помежду ни пламна обич всеотдайна
скоро тя сдоби се с рожба първородна,
на бащата самоличността обаче бе тайна.

Защото наше село е голямо
пустото му, всяка къща пълна е с мъжкари
та, ще ви кажа аз прямо:
"Излезе палавница тя, другари".

Видял я бях аз неведнъж
с дръгливи, силни, слаби, тлъсти
кръстосвайки нашир и длъж
край селото горите гъсти.

Не мигнах преди да взема аз решение
за майка и дете да грижа се не мога,
и с риска да извърша прегрешение
натирих ги от моята бърлога.

И досега аз плача нощ и ден,
тя беше моята кобилка,
с жребчето дадох я във дом студен
с парите купих си швейцарска крава Милка.