Срещнах аз прекрасна хубавица,
напомняше ми тя на баба Гица,
излъчваше страхотен сексапил ...
нима дотолкова се бях напил?

Тя седнала удобно на двойната седалка
макар за двама ни да беше малка
пък аз напрегнат, как ли да подходя,
та мен късметът днес да ме споходи.

Близо беше мойта спирка гнусна,
на път бях шанса да пропусна,
плахо казах: "Извинете ...",
а тя: "Да сляза, може ли, простете?!".

Благодарих веднага на съдбата
за навременната и отплата.

Нататък беше лесно, хей така,
на слизане ще и подам ръка
и неуспехите на автобусна територия
ще трансформирам във забравена история.

Не щеш ли, ето баба Гица,
довършваща една голяма пица.
Продума тя: "Къде така, юнак,
със моята сестра-близнак?"

Уви, жените носят ми нещастие,
пак размина ми се първото причастие.