Таз салата мексиканска
се оказа ланска,
тя червата ми обърна
и лицето ми посърна.

В продължение на нощ и ден
останах нон-стоп в плен
къде ли - в сградата със двете нули
далече от човешки хули.

Добре, че беше есен,
макар престоят да не беше песен,
представяш ли си, ако беше люта зима
гледката ще бъде трижди по-незабравима.

Накрая писна ми и с твърда крачка
след обявена гладна стачка
излязох гордо от затвора
и се озовах във двора.

Но писано ли е, ще стане,
криза нова ме подхвана,
действието разви се точно тука ...
после спря от всичко да ми пука.