Като ти е писано да патиш - и вдън земя да се скриеш, няма да ти се размине.
        Светците традиционно са наричани многострадални, тъй като мисията им е да изкупват чужди грехове. А чуждите нямат край. Но защо тогава не са безкрайстрадални? Този въпрос е далеч от обикновена компетенция, за да бъде решен просто ... А дали героят на този разказ е светец, неговата историята ще покаже … решете сами.
        Той не е Исус, ала без пресилване може да се каже, че го доближава. По добрина. Но е далеч от смирението - инат, вечен опозиционер, кипи от енергия и затова все тича за някъде. Ако беше поизгладил тези си черти, можеше и да е съвременният дългоочакван месия. Да поведе многобройните си привърженици към по-светли бъднини без да се налага вечно да го догонват изтощени.
        Животът на Мирослав е пълен антипод на значението на името му. Цял живот като на война. Но странна война. Традиционните се водят срещу врагове. А неговата е или срещу самия него(безспорен прецедент), или срещу неговите най-близки съюзници - членовете на семейството му. С много редки изключения. Известен балкански сюжет. Самият той живо се интересува от българска история и нищо чудно да я изучава експериментално, създавайки прототип със собствено участие.
        Военните му битки датират от възрастта на безгрижно детство … ако неговото въобще може да се нарече такова по отношение на безгрижността. Най-малко опасна тогава се струвала на Мирославчо играта с брат му, понеже бил с погрешната представа, че хората от семейството му винаги оцеляват като него. Изглежда и родителите му били в подобна заблуда, защото безгрижно подминавали очевидни опити за осакатяване.
        Най-забележителният от тестовете бил проведен при следните:
а) начално условие
        Малкият експериментатор напъхал пръчката си в малка дупка в земята;
б) същинска част
        От нея започнали да излизат разярени оси. Единствената оскъдна реплика, която отправил към злощастно присъстващия там негов брат, прозвучала точно така:
        - Брат ми, аз изчезвам.
в) резултат
        Броят на жертвите в тази битка се оказва далеч над статистически средното ниво - 50%. Предупреденият е ужилен на над 10 места …
г) извод
        … заради мудния си отстъп от бойното поле. Военната история знае славни битки срещу значително по-многоброен противник. Но тази не е от тях.
        Спираме със съюзниците от неговото поколение в родословното дърво. Защото не би стигнал цял роман, а първоначалната идея за вида на произведението не е такава. Преди да започне описанието на следващите негови действия, е редно да се потопим отново в историческата статистика, този път по отношение на науката, и да отбележим, че учените никога не са използвали себе си умишлено като обект на изследванията си. Защото това е свързано с висок риск и определя вероятността за прекратяване на експеримента като много висока. Ако си представим само един биолог и свържем с него думата самодисекция смятам, че няма повече нужда от убеждаване.
        Да бъде обект на собствените си рисковани опити никога не е представлявало преграда за Мирослав да се жертва в името на общото опознаване на света. С което без съмнения заслужава да бъде издигнат на пиедестал като единствен по рода си учен. Някой може да попита "А Мария Кюри?". Не, тя наподобява на него, ала не е била наясно за рисковете при работа с радиоактивни вещества. Докато той цял живот е предусещал какво ще му се случи и въпреки това …
        Първият от поредицата опити се провел на домашната череша. Похапвайки сладко в нейната отрупана с плодове корона малчуганът пренебрегнал за кратко родителските съвети и инстинктивните си познания за гравитация и се приземил директно върху задните си части. Първата му задача да се огледа била продиктувана от най-голямото му опасение - да не е видян от баща си. След като се уверил в неоснователността на притесненията си, търпеливо изпълнил задачата си докрай. Игнорирал най-силните, началните болки (в експеримента не е използвана предварителна упойка) за да наподобява естествената си походка. Дали е поддържал същото високо ниво на търпимост през следващите няколко дни няма официални данни.
Опит номер 2:
        При едно кратко разсейване върху детския си велосипед Мирослав извършил зрелищна самопроекция на задния капак на голям камион. Този ефект е често използван в анимационните филми, когато героят в действието се отлепва и изпълнява красиво криволинейно падане към земята подобно на лист от дърво. Допълнителният участник в тази случка, колелото, продължил движението си като самостоятелен обект - съвсем безпрепятствено под камиона и още няколко метра напред.
        Дошло време на бригадите от училище. С голяма вероятност настоящото литературно произведение ще бъде четено от редица поколения, затова е добре да бъде дадено кратко разяснение. Бригадите са по-ранен исторически стадий на явлението тийм билдинг, а погледнато в другата времева посока - леко мутирал(само по отношение на възрастта на участниците) наследник на симпозиумите. Хората се учат да работят по-добре с подобни на тях индивиди в необичайни дейности и да си намерят гаджета от служебното си обкръжение в неформална обстановка. В среда с висока наситеност на опиати, разбира се.
        В с. Трилистник започнали с бране на ябълки. То се превърнало в една особено подходяща възможност да отмъстят на най-лошия учител, в което се включил дори и неговият син - ясен признак за основателност на действията. Отгоре започнали да валят ябълки, умело изпратени от съседните редове с изумителна професионално реализирана балистична траектория.
        Работата с фъстъци пък се оказала изключително приятна дейност. Работниците от селото изваждали растенията от пръстта и след превозването им в селото учениците обирали плода от корените (фъстъците не растат по клоните на дървета!). Вечер работата продължавала по домовете на квартирите в двора близо до трапезата пред специално поставен за целта телевизор. Там помагали на хазяите за собствената им реколта.
        До бригадирите се промъкнала информация, че за София пътуват колети, нерядко с размерите на чували, пълни с продукция от полето. Денят на проверката бил единственият път, когато Мирослав се прибирал с два джоба фъстъци. Само репутацията му на честен ученик го спасила от преджобване.
        Последвала смяна на бригадната дейност. Измъкването от нарушения традиционно дава подходящ старт за рецидив. При брането на грозде в следващите дни момчето било застигнато от следобедна форма на лек мързел, на който той се отдал без особена съпротива в съседните храсти. Дали все пак е имало натрупана умора или условията за сън са били изключително благоприятни, но блаженото състояние приключило при пълно безлюдие в лозовия масив. Случайността била в негова полза и благодарение на това изминал дългото разстояние до селото на един трактор.
        Бригадите, не бива да се изпада в заблуждение, не са постоянен 24-часов труд, а включват и някои други забавления … както беше споменато в дефиницията по-рано. Група момчета отишли до Пловдив и по време на вечерята в ресторанта проявили непредпазливост да обсъдят предавания по телевизията футболен мач с участието на софийски отбор. Датиращата от стари времена конкуренция между двата най-големи града в България не позволила на ресторантския персонал да подмине безнаказано гостуването на малките "кестени". Изпълнението на поръчката се проточило до безкрайност.
        Дошъл обаче денят на специално подготвяно отмъщение. От София пристигнал поръчан колет с необичайно съдържание, голям брой монети от по 1 стотинка. При посещението в града с цел зареждане с алкохол за бригадата Мирослав и негов приятел се отбили отново в ресторанта. Другият не носил паспорт в себе си и бил изпъден от заведението. Едва ли се е дължало на стриктно изпълнение на закона. Вероятно някъде в кухнята е светнала червена лампа "Внимание, враг!", активирана от някой добър физиономист. Но и сам воинът е воин, легалният клиент в групата започнал да поръчва непосилни за възможностите си количества храна. Целта била да бъдат постигнати подходящи размери на сметката, над 10 лева.
        Точно когато започнало заплащането на сумата с торбата от дребни монети, се завърнал другарят с пълна раница алкохол. Той бил необигран за такива ситуации и дал неправилен искрен отговор, че са ученици от бригадата. Случайно присъстващият милиционер влязъл в задълженията си. Последвал обиск и обвинение в притежание на алкохол от непълнолетни лица, както и разбиване на касата на асансьор в съседен блок, чието използване било възможно само с монети от по 1 стотинка. Присъдата била изненадващо лека и изпълнена мигновено. Получили по два шамара без преспиване в районното управление. Изглежда все пак сред келнерите се е намерила умна глава. Предоставената сума от сметката била изчислена с помощта на кантар.
        Понякога се случва дадена красива местност да не носи пряка вина за това, че определени хора започват да проявяват антипатия към нея. От такова естество е причината Мирослав да изпитва незатихващи отрицателни чувства към курортното селище Паничище. В една зимна почивка на ски той и приятелите му изненадващо били нападнати от група младежи, които в хода на саморазправата започнали постепенно да осъзнават, че са сбъркали получателя на услугата. Уви, връщането към началните условия вече не било възможно. Но поне задачата не била завършена по план.
        Веднага след завършване на училище нашият герой се отдал на дейности, свързани с припечелване на средства за прилично съществуване (които се водили паралелно с учението). По това време общественият строй в страната не поощрявал подобен род самоинициативи. Което обаче не попречило на изобретателността му да се разгърне и да предизвика множество срещи с изпълнителите на местната власт.
        Съвсем сигурно е, че симпатичният герой в нашия разказ е вече много близък на читателя, затова нека да продължим с галеното му име. Една отколешна традиция в българското битие. И така, Миро започнал да развива стокова търговия в съседката ни Сърбия. Това, че дейността съвсем не отговаря на културата и темперамента му проличава ясно от едно описвано с умиление от него героично пътуване с автобус. Точно както най-върлите противници на казармата често говорят с умиление за нея.
        На връщане от град Ниш, доволни от успеха си, всички пътници в автобуса се наслаждавали на момента сред звуците от новия хит "Радка-пиратка", единствен в старателно обръщаната от шофьора аудио-касета. Песента се повтаряла безспир, но без да дава повод за отегчение на почитателите й, тъй като касетата била разнообразена в различни аранжименти и изпълнители. Това се казва хит! Поради възрастовата си незрялост младежът бил неспособен да се възвиси до тази висока степен на музикална култура. Но освен това не се вписвал и по друг критерий в изисканата среда - оказал се единственият непушач в превозното средство.
        Поправката за прибирането, с влак, предлагала не по-малко емоции, въпреки че се оказала същия вид провал отново заради драстичните разлики в културата. С годините в този вид пътувания била установена работеща практика закупените живи симпатични розови прасенца да бъдат укротявани до достигането в София чрез попара от ракия, подавана им във внимателно изчислен момент преди тръгване. Макар и рядко, смут наставал при точно определени непредвидени обстоятелства - забавяне на границата. Изтрезнелите прасета ставали трудни за удържане и в претъпканите коридори преследванията на бегълците създавали братска сплотеност.
        Част от дейността станала търговия с велосипеди. След закупуването им от българския пазар той ги превозвал и продавал в близкия задграничен град Пирот. Само че процедурата по преминаването на границата невинаги протичала гладко. Сръбските митничари били по-строги(по национални причини) и се случвало стоката да престои завързана от него с верига за някой стълб в ничия територия до следващия ден с надеждата за по-милостиви служители. Междувременно той се връщал до вкъщи и се случвало да вземе със себе си още един комплект велосипед с колоездач.
        Така възниква историята на пътуването с неговата съпруга. На път за Пирот се разделили в сръбска територия и после едва я намерил, отчаяна в полето извън пътя. За компенсация направили разходка до село Поганово, но тъй като разстоянието се оказало непосилно за нетренираната като него жена, този път нейният велосипед останал завързан за стълб в едно село. Тя се прибрала в България, което направил и Миро, но след като продал велосипеда от предния ден. На следващата сутрин обаче стълбът в селото бил вече самотен.
        Като стана въпрос за кражби, в търговската му велосипедна история се наброяват около 15 жертви от такъв характер. Но една от тях си струва да се отбележи с особено внимание. Отличава се от останалите с двоен рецидив. След като тази скъпа негова рожба му била отнета първия път, той не изпаднал в паника и бързо се отправил към едно от познатите му места, където се извършвало прикриването на този род престъпления чрез продажба. Извършителят не заподозрял, че се опитва да пробута имуществото на законния му собственик. Историята упорито мълчи за начина на възстановяване на собствеността. При втората кражба съгрешилият продавач бил с по-добра зрителна памет и избегнал с навременно бягство описаната вече куриозна, вероятно болезнена, покупко-продажбена ситуация.
        Понякога независещите обстоятелства са изцяло извън контрол и предизвикват сериозни негативи за невинни хора. В едно горещо лято Мирослав най-добросъвестно купил карта за използвания от него градски транспорт в Ниш. Само че при кондукторска проверка в края на деня се оказало, че потта му е обезличила всякакви знаци върху документа за пътуване и се наложило да изплати и глоба за нередовен пътник. Това все пак не била последната беда за деня. При проверката на границата в посока към родината въпреки старателното търсене не бил намерен печат от сутрешното му влизане в страната. В този случай да се обвинява отново потта е погрешно, защото истинската причина била разсеян граничен служител. Но за нелегалното си влизане в страната се наложило Миро да престои още 24 часа в нея.
        Истинските професионалисти се развиват в областта си. Точно това се случило и с героя на нашия разказ. Едно негово просто изобретение предизвиквало огромен интерес. Стигало само да се появи на някой пазар и да покаже как работи то.
        Помпичката за преливане на течности се състояла от три части, които той поръчвал да изработят други хора и сам ги свързвал във функциониращо устройство. Впоследствие с разрастване на дейността и броя на поръчките готовият продукт излизал направо от работилницата. В бита се преливат течности къде ли не - кисело зеле, ракия, вино, автомобилни горива. Заради последното приложение неволно се оказал част от схемите за източване резервоарите на автомобили - модерни кражби по онова време. Но е факт, че само за това не е наказван. Едно може да се признае напълно искрено - за започването на такава дейност е необходим добре функциониращ мозък, който очевидно Миро е притежавал.
        От град на град продажбата вървяла много добре. Дори била част от лоялна конкуренция, тъй като в присъствие на дори различни продукти с големи тълпи около продавачите се извършвали уговорки помежду им да заемат различни краища от пазара. Заради огромния интерес се налагало да се работи в екип от двама - демонстратор-продавач и касиер, въпреки това - понякога до тъмните часове на лятото. С екзотично изключение изпъкнал случаят в Гоце Делчев. Там била наета приятелка. Пък в ръцете на жена работата с този инструмент изглеждала прекалено еротично - началното напомпване се извършвало с няколко повтарящи се надлъжни движения. Продуктът не се продавал особено много именно заради сензационния характер на комбинацията, но пък девойката издържала изпита за устойчивост по блестящ начин.
        Успехът сам по себе си постигнал един много добър резултат - поръчките за съседна Сърбия вече не се налагало да бъдат отнасяни дотам. Напротив, желаещите идвали сами да си ги вземат в големи количества. Славата, обаче, винаги притежава и рискова страна. На брата, да, същия с осите, било поръчано да извърши сделка за 5000 бройки. На мястото на продажбата се оказал заобиколен от няколко неприятно изглеждащи субекта и той предал стоката без да се досети да поиска в замяна съответния паричен еквивалент.
        Без казарма този литературен продукт не би имал никаква стойност. А там нашето момче се отърколило в ямичката си и си заживяло царски. Но да не подминаваме факта, че за това се изискват съответните качества. Философски погледнато по вида на нужните качества на обитателите може да се съди за характеристиките на мястото. Някъде най-добре се справят кръшкачите, другаде - работливите и свестните.
        Миро попада в казармата на хубаво място по силата на съдбата и все пак като плод на дългосрочно полагани усилия в ранната част на живота му. При споменаването на свързочен взвод мнозина биха оживили в паметта си безкрайно добрия набожен бай Иван с макара на гръб от филма "Тримата от запаса". Нашият герой обаче поправя радиостанции, макар че би му отивало и другото поприще. По този начин станал управител на кошер за хитреци. При повреда на такъв уред куриерът някак забравял да си тръгне, най-вероятно заради уютните условия в помещението, управлявано от него. Този трик изпъквал съвсем отчетливо по време на учения, когато служещи с по-високи длъжности проявявали необичайна готовност за пешеходно изминаване на сравнително дълги разстояния.
        Реакцията не закъсняла много. Обявена била забрана за влизане на външни лица в помещението и куриерската служба загубила своите почитатели. Дори с не особено задълбочен анализ на случая може да се стигне до заключението, че Миро е бил уникално добър домакин, тъй като при неговите предшественици не се е появила нужда от издаването на такава строга заповед.
        В цивилното общество младежът продължил да носи своя уникален отпечатък. Взел решение да емигрира в Канада. Последвали продължителни усилия и множество посещения в посолството на тази страна. И когато най-сетне получил бленуваната виза, решението да се откаже от заминаване едва ли е учудило някого от добре познаващите историята му.
        Най-страшната част тепърва предстои. А именно детеубийството. За щастие с неуспешен край. Мирослав(връщането към строгото обръщение, името по паспорт, е продиктувано от чувствата на автора към рецидивистите) най-грижовно и отговорно отглежда син и по-малка дъщеря. Но предвид следващите описания всички искрено се надяваме децата да са напълно здрави и поели вече по своя самостоятелен, по-безопасен път на зрели хора.
        Върху сина Георги бил направен зловещ опит за нараняване при едно превозване с велосипед на детската седалка зад баща му. На кръстовище внезапната поява на автомобил отстрани предизвикала остър завой и попадане в шахта с липсващ капак. Последвала ротация с център предното колело в комбинация с инерционна транслация. Строги изчисления от геометрията и физиката биха прогнозирали, че субектът с най-голям радиус на траекторията си по отношения на първото движение би претърпял най-необратими промени във физическото си състояние. За щастие тогава тези дисциплини са били в отпуск и инцидентът завършил с болезнени ожулвания само за водача на превозното средство.
        Следващото покушение е било извършено доста по-успешно върху дъщерята. При превозване от същия тип единият крак на детето попаднал между спиците на задното колело. Изглежда този ден отново е бил празничен за изчислителната наука(тя кога ли работи?), защото при подобен род съпротивление на движението продължението за системата велосипед-пътници не се очаква да се осъществи като при предния инцидент. Но се е случило именно това. За щастие пръстите от краката на детето се възстановили напълно след няколко месеца.
        В съвременния вариант за инциденти не се забелязва голяма промяна - главни герои си остават човекът и велосипедът. С тази положителна промяна, че липсва вторият участващ пътник - от задната половина на превозното средство. В една вечер на смрачаване на път за вкъщи Мирослав заобикалял спрял на спирка автобус и се натъкнал на кофа за смет, разположена в средата на пътното платно. Познат сценарии … Авторът не се наема да изкаже сигурно твърдение, че този инцидент е един от единадесетте, завършили със счупен нос. Но фактът, че толкова много пъти е пострадала частта от тялото, която безспорно не е най-стърчащата, предизвиква повод за задълбочен анализ.
        Последният опит на този вдъхновен учен се отличава с миролюбиво развитие(най-сетне) що се отнася до телесната му цялост. В него остават засегнати единствено финансовите му запаси, които винаги са предпочитани от здравомислещите хора. Та, родната пътна полиция се старае да използва достатъчно често изненадващи ходове за водачите на моторни, а в случая и на безмоторни превозни средства, за да поддържа позитивния ход на развитие както на държавното богатство, така и на избрани лични фондове. Нашите мъдри ковачи на закони в Народното събрание преди много време въведоха минимални изисквания за всички движещи се по улицата велосипеди. Но, както обича да твърди Мирослав, инициаторът на тези изисквания едва ли някога е виждал велосипед, освен на снимка. Същото би следвало да се отнася и за гласувалите в подкрепа на същия този вариант на Закона за движение по пътищата, ако въобще са го чели.
        Такъв е животът … историята до края е следната. Нелогично, години след въвеждане на абсурдните правила, започва проверка на този вид превозни средства по улиците на столицата. И разбира се, Мирослав бива спрян от органите на реда. Последвала глоба от 20 лева за липса на предупредителен звънец. Използваната тромба на волана не спасила положението. Законът е строг. А велосипедистът - стриктен. С явното си предпочитание към държавната хазна попаднал в категорията "водачи с по-високи разходи по време на проверки".
        Американският стил за завършване на сюжети с т.нар. хепиенд си има своите противници. Но колко от тях биха поддържали твърдо мнението си, ако станат главни герои в такава житейска ситуация … не ни е познато подобно изследване.
        Пътувайки из магнетичната българска планина Родопите Мирослав следвал стар селски москвич, когато автомобилът спрял в тясна уличка. От шофьорското място слязъл чичко и започнал да разтоварва дърва от багажника. После влязъл вкъщи и когато се върнал след 5 минути, започнал да почиства колата си. Търпението на чакащия да се освободи пътя се изчерпало и той направил забележка към колегата си. След небрежен поглед към номера на колата му отговорът бил достоен за уважение: "Вие пък софиянците все за някъде бързате!"
        Историите с автомобили се оказват също толкова неизчерпаеми в богатата мирославова история. Посещавайки Стара Загора, няколко часа след паркирането младият мъж пообиколил града, докато успее да си намери колата. Оттогава внимателно оглежда за забележителности наоколо или просто използва предимствата на съвременните технологии - поставя точка в GPS-а си. За него дори вече се пее в една световноизвестна песен:
        "Да видиш що е GPS, че да се върнеш чак нощес."
        Като ти е писано да патиш - и вдън земя да се скриеш, няма да ти се размине.