Ожени се тоя човек и това си е. Хей така, бръкна в коша и извади най-хубавото. Някои хора с късмет се раждат. То, жена без раздвоен език на връхчето(змиите имат такива) не можеш намери, ама от този на съпругата му само мед капе. И като се замислиш, два пъти повече добив се получава. Десет като нея цял пчелен кошер могат да заместят. Но се случва и медът да е горчив и лютив. Тогава да ти видим късметът да се опазиш и ти да не го опиташ.
        Беше като ерген много палав Вальо Джеронимото. Погледът му подкосяваше краката на хубавиците, ама тоя поглед не се спираше само там. Човек с по-развинтено въображение, ще си помисли, че говоря и за други женски хубости, ама нямам това впредвид. Шареше той по долчинки и бърчинки, под камък и над камък. Да види нещо хубаво, дето ще му свърши работа и да си го занесе вкъщи. Че защо да гние там, щом като на него може да му свърши работа. Сега ще речете, че е крадец, но не е вярно, той най-стриктно спазваше законите за териториалната човешка собственост.
        Така веднъж, връщаше се той с Митя - негов верен другар, от високите пирински чукари. Този зорък поглед съзря близо до пътя изоставен верижен трактор, полегнал безпомощно на лявата си страна. Човешкото творение, проходимо на какви ли не места, сега изглеждаше жалко в тази необичайна своя поза. Дожаля му на човека. Беше натоварил камиона. Но се намери място и за тази осиротяла душа. Качи го с крана, монтиран на каросерията и право вкъщи. Два дни по-късно собственикът дойде да си го прибере. Мързеливецът, първо след неумело управление го обърнал до пътя, а после оставил днешната работа да си го прибере за утре. Оказа се и невъзпитан, не каза и едно "благодаря" за свършената от Джеронимо услуга. Да му се не види и работата, както се казва!
        Работеше на този млад мъж въображението и беше много изобретателен. Построи със собствени ръце своя къщичка в родното си село. А на верандата окачи лампички като на коледна елха. Вечер не на един човек му се е привиждал там кораб. Ама вие хич и не се обърквайте, това е тя, неговата къщичка. И по светло има какво да се види - денем е забележителна сателитната чиния на покрива. Загледаш се, а тя без да има някой наоколо, се върти. Всеки ще каже, че такава техника вече има навсякъде, ама се лъже. Няма - тази се движи с елекромоторче - онова от детските комплекти "Направи си сам". Направено като в детска игра. А пък ти не се бави и иди па виж!

        Та, откакто се ожени, тоя човек се кротна. То, такъв като неговия въглен никога не гасне, ама всяка жена му действа като студена вода. Родиха им се две деца и бог знае дали този огън не се прехвърли в тях. За това времето ще покаже.
        Стана Джеронимо таксиметров шофьор в София. Оттам му излезе и новия прякор Вальо Таксито. Фирмата, за която започна работа, му продаде на лизинг кола. Каква е тая трудна дума лизинг ли? Чужда е, пущината, и значи един договор за купуване. Подробности повече не знам, пък и да не пълня на хората главите с глупости. Ама на село разправят, че човек стигне ли дотам, значи я е закъсал много. Та, щом колата стана негова след срока на лизинга, ония измислиха нови правила и хайде, нова кола на лизинг, ама тоя път още по-скъпа. Ясно като бял ден - да вземат паричките на хората искат, мошениците му с мошеници. Ама искаш, не искаш, ще се хванеш на хорото. Иначе сам ще трябва да си го играеш ... като ония лудите и пияниците по селските мегдани, дето рипат сами в центъра близо до тъпана.
        Но по тия галимации Вальо Таксито се запомни с още едно нещо. Както често се случва, седне с приятели на софра па пийнат и запеят люти македонски песни с акордеона. По техен си обичай един ще каже своята песен, а като я изпеят заедно, следващият до него ще започне неговата. А като дойде реда до Вальо, акордеонистът хич и не го пита, ами направо подкарва "Три години как се мъча ...". Знаеха всички за тоя лизинг и неговия срок от три години и най-важното, разбираха мъката на своя приятел.
        Работата с таксито потръгна. Освен това хич не беше и скучна - даваха го по телевизията, какви ли не хора се качваха при него.
        Един ден Валентин беше спрял колата в очакване на клиент, когато забеляза в страничното огледало да се приближава изтупана бабичка. Стара беше тази жена и едва се движеше, накуцвайки с бастунче в едната ръка. Ама пустата суета, никога не напуска хората. Облякла я беше в чистичък дълъг шлифер и хубава бяла шапка.
        Качи се госпожата. Беше любезна и мила и докато стигнат, си побъбриха приятно. Накрая се разделиха по живо по здраво и колата потегли. Още преди да увеличи скоростта на придвижване, обаче, с периферното си зрение шофьорът съзря суетня от дясната страна на колата. В страничното огледало се прожектираше интересен филм. Бабата, хвърлила бастунчето, с бързината на вятъра препускаше след таксито, ха да излезе всеки момент крачка напред. Вероятно след сладкия разговор жената бе пропуснала да си плати услугата. Но вероятна беше и версията вратата на колата да прилича на собственика си. При излизането на жената беше затиснала част от дългия и шлифер.

        Голяма мъка е човек да споделя живота си с пушач. Тези хора си мислят, че могат да тровят останалите където им скимне. Ама и непушачите не им остават длъжни - не ги оставят да живеят свободно. Значи, и с вторите човек не може да излезе наглава. От тях се пръкват и най-големите мърморковци.
        Вальо Таксито не спада в нито една от онези категории. И в спалнята му да влезеш с най-тежката пура, ще ти се усмихне и ще ти подари още една, ако има такава ... е, не за да те отрови още, а от добрина.
        Веднъж в таксито влетя млада жена. Още преди да каже накъде иска да пътува, тя попита:
        - Може ли да запаля една цигара?
        - Може, разбира се - разреши шофьорът и бързо подаде кавалерски огънче - Макар да му стана съвестно да прекъсне огромно удоволствие, изписаното на лицето на дамата, след минута попита:
        - И все пак ще пътуваме ли за някъде?
        Тя с неохота даде поръчката и реши да се извини и обясни странното си поведение:
        - Съжалявам! Какво да направя?! В службата шефът забранява пушенето. В градския транспорт не е разрешено. У дома мъжът ми все мърмори. Аман от непушачи. Това живот ли е?! Днес реших да пътувам с такси и на спокойствие да си попуша. Но и на шофьор случих, няма спор. А, това какво е? - изненада се тя след словесната тирада.
        - Най-обикновен портативен телевизор - отговори Вальо Таксито и го включи. Младата дама наблюдаваше с учудване появата на образ в малкия монитор.
        - За първи път се возя в толкова луксозно такси - изказа тя своята огромна изненада. В това си замаяно състояние клиентката съвсем забрави за така дългоочакваното приятно пътуване в облаци от цигарен дим.
        Та, такъв си е нашият Вальо Таксито. На работното му място вече има нова екстра за клиента - видеокасетофон. Едва ли някой ще се учуди, ако в скоро време намери и баня в колата му.

        Не е лесна шофьорската работа, така да знаете. Секунда невнимание и могат да се случат най-непоправими неща. Я пешеходец ще изскочи внезапно на пътя, я предната кола ще свие вляво като си тръгнал да я изпреварваш или пък ще спре рязко точно когато си набрал скорост. Веднъж Джеронимо се беше замечтал, дали за чаша хубаво винце или за свинска коледна пържолка. Идилията му се прекъсна от звъна на парчетата стъкло от предния му десен фар по асфалта. В такива моменти си проличава кой е роден с късмет. Не стана разправия, автомобила на колегата му отпред нямаше поражения. Извини се виновният и всеки потегли по пътя си. Ама сега Валентин го мъчеше мисълта за собствените поражения, които той получи от инцидента. Дребни бяха, но поправката им щеше да поопразни неговия портфейл. Такъв е трудовият човек, щом с пот изкарва всеки лев, и стотинките са му скъпи.
        Така докато се ядосваше на невниманието си, той спря автомобила, за да изчака колата пред него да потегли. Това се случи скоро, но не в очакваната посока. Докато се усети, водачът на другия автомобил даде на заден ход ...
        - "Явно днес не ми е ден и трябва да се прибирам вече" - помисли си Вальо Таксито, но веднага лицето му просветна от една прекрасна идея, която можеше да оправи настроението му.
        - Какво направи, бе човек? Виж, счупи ми фара ... и ми изкриви бронята - приложи най-доброто оръжие, нападението, той още преди да е имал възможността да види щетите. Вместо очаквания словесен двубой, другият без да се досети, че пътната настилка е най-добрият свидетел в случая, разтвори портфейла си и му връчи солидна сума:
        - Извинявай, колега. Надявам се това да стигне за поправката.
        - "Как няма да стигне?! Освен за нея мога да заведа и семейството на ресторант." - едвам се въздържа да не сподели радостните си мисли Вальо Таксито.
        Това е ключът към успехите в живота - късмет, хитрост и изобретателност. Само да не те хванат, че тогава ...