Леля Танка Станковица е яка жена. Като се ядоса и развърти ония ми ти мечешки лапи, и паяците се скриват в най-тесните дупки. Само дето Ваньо Папата се излъга да я вземе за жена ... а пък пустата ракия, блачка му е, та заради нея често преспива на пейката в двора - кога няма сили да изкачи стълбите, кога входната врата е с 3 катинара заключена от Танка като средновековна крепост. Ама види му се, не напира да влезе, предпочита да не си припомня ученическите години, когато Танка шамаросваше наред целия клас, та и половината от по-горния.
        Имаше си Ваньо Папата един адет, който спазваше с усърдие, присъщо само на най-съвестните хора . Щом се върне от овчарлък, все ще закачи някого по дворовете, белким да го почерпи, че му пресъхнала устата. Че до вкъщи прилошее ли му, после иди го спасявай.
        Така веднъж след цял ден по сухите ридове той се отби при своя приятел по чашка Генчо Чанкети. Човешко е да се помага на ближния и Генчо му напълни една дълбочка кана с вино. И докато се върна да провери дали е затворил добре канелката на бъчвата, дъното на каната блесна като пълна луна - да речеш, че се забави, не беше така.
        - Ех, колко жаден бях, цял ден нищо не съм пил - отдъхна с удоветворение овчаря.
        Ала стопанина заслужава да му вкисне в бъчвата. Слабо се оказа виното, та успя да отнесе Иван само до телената ограда на Борьо Съклията - ни метър по-напред, ни по-назад.

        На днешно време пазач да си. Блага работа. Седиш и почиваш. Нито някой те кара да копаеш, нито цимент да бъркаш. А те сложат до нещо ценно, само поглед да не сваляш от него и си свършил всичката работа.
        Отидоха на "Извора" групичка приятели. Лятото там е рай. От студената вода и от планината лъха хлад. Да не ти се връща вкъщи. Тръгнаха да събират дърва за огъня и да половят малко раци, а Ваньо остана по желание да пази бутилките да не ги отнесе потока. Тази работа само прилича на онази на пазача и само с поглед не минава - ако се получи инцидент, гледай тогава. Мина се около час. Щом се върнаха, нямаше помен от касата бира, най-малко от бутилката ракия. Това както и да е, но се беше случила най-голямата беда, откраднали бяха и пазача. След кратко търсене него го намериха под една дебела сянка да спи заедно с натъркаляните празни бутилки наоколо. Сигурно така се е родила поговорката, че салам не се дава на куче да го пази.

        Та, да не забравя аз най-важното да разкажа ... имаха Станковци син на име Петър. Палаво дете като всички, и малко повече дори. Веднага след началото на лятото идва и Петровден. Голям християнски празник е и като се съберат гостите, напълнят се чашите с тъмно вино, човек само от изпаренията във въздуха може да се омае. Така като се нажежи обстановката и хората се поотпуснат, и песен някой ще подкара. Все по-рядко се случват такива веселия. А пък Танка готова всичко да развали и да разгони гостите. Все като триглав змей хвърля огнени погледи - дето спрат ни трева, ни коса никне.
        За една такава нощ големи приготовления трябват. На Иван се падна задължението да подготви пиенето. На пръв поглед нищо и никаква работа, ама тук е голямата заблуда. Нито маркучът за преливане на ракията маркуч - един шавлив, нито пък бирените бутилки стока - изпотили се в студената вода. Изпълнил тия задължения сигурно от притеснение дали е свършил добре работата му се заплете и набъбна езика.
        Домакинята пък помоли Мара Кътьовата да я подкрепи в домакинската работа. Нали затова са комшиите, да си помагат. Позабави се Мара, та дойде Кътата да види какво става. Вътре да си цял ден, ще свикнеш и няма да ти прави впечатление. Но влезеш ли отвън, от мирна обстановка, друго е. Затова той веднага намириса нажежената семейната атмосфера и подкани жена си да си ходят. Малко бяха закъснели. Танка, не забелязала намеренията на двамата гости, повика с пръст Ваньо и уверено поведе късичката колона навън. След нея вървеше Кътьо, после Мара, а най-накрая съпругът и танцуваше като да стъпваше с боси крака по натрошени стъкла.
        Танкиното сърце се отприщи изведнъж като язовир, събирал дълго пролетни води. Па се завъртя ... и с цялата си тежест стовари тежка плесница на следващия я мъж. Като усети каква я свърши, тя започна да милва и целува зачервената буза на съседа си:
        - Леле, бат Кътьоооо, извинявай, помислих че е наш Иван!
        - Ох, мари Танко, ти ма утрепа, а сега ми се извиняваш! - процеди през зъби потърпевшият. От плесницата с интензивност и сила на тайфун го беше обгърнала непрогледна тъмнина. Само безброй бледи звездички бясно въртяха в кръг пред очите му.
        Та, стават такива грешки. Да не си само на мястото на пострадалия. Ама човешко е, случва се, особено когато сърце не трае.