- Ваньо, я ми подай спиртомера, да видя колко градуса е ракията, що тече от чучура!
        Преди още детето да се беше размърдало, Душко Таратинов взе една чаша и наля от все още бистрата течност. После отпи и с важността на човек, спец по въпроса, отсече:
        - 42.
        Бай Сотир, явно прогресивна личност, изпитващ силно доверие само към най-съвременните технологии, взе уреда от сина си и саморъчно провери данните. Съвпадението беше пълно. След като това се случи и в следващите две измервания бай Сотир се успокои:
        - Я аз да си прибера спиртомера, хем няма да се хаби. Душко съвсем точно може да ни каже кога да я спираме.
        Само след пет минути човешкият вариант похъркваше сладко в ритъм със звуците на пукащия огън, спокоен, че е доказал и в днешните изпитания своите качества.
        Добра душа беше Душко Таратинов. Никой не беше видял лошо от него. Ама пиенето му беше болест, дето го мореше ден и нощ. Казват, че само на зъбите му не вредеше, щото бяха здрави като гармуди в края на сухо лято. Освен, че бяха и мелница за стъклени чаши, скърцането им приличаше на каменопад върху ламарина. Иначе беше интелигентен човек и изключително вещ по историческите въпроси. Щом настанеше някакъв спор, неговото мнение се приемаше за истина. А децата го слушаха в захлас като започнеше да реди имена и дати от минали човешки събития.
        И най-здравото нещо на тоя свят може да се прекърши. Случи се така, че зъб почерни дните на тоя човек. Той търпя дълго, дали от страх или повече от инат. Ама една сутрин глътна 2 чаши ракия за смелост и болкоуспокоение и се затътри към зъболекаря в съседното село.
        - Нищо не може да се направи, мой човек, сега не може да те хване упойката - сподели отчаяно специалистът след напразните опити да предизвика претръпване на мястото около зъба. Чак след като се прибра вкъщи и се размина въздействието на естествената упойка, Душко усети така желаното вдървяване на долната си челюст.
        Навървя му така на горкия човечец онази година и туй то. Един следобяд се появи при селския лекар с подуто лице.
        - Какво ти е, Страхиле?
        - Остави се, докторе, ухапа ме стършел, ама много лошо ме ухапа, ей тук, под окото - едвам смотолеви пострадалият.
        Докторът му даде указания как да смекчи страданията. След 2 часа Душко пак се появи в лечебния център, този път съвсем обезобразен.
        - Докторе, тоя разбойник пак ме ухапа. Ама сега не идвам да ме лекуваш, а да се похваля. Няма опасност вече. Тоя път не му се размина. За наказание го изпържих в тигана и го изядох за следобедна закуска.
        Та, като съм заразправял за "медицински" случки, да ви разкажа и за тази с течностите. През онази година гроздовият берекет се случи не особено добър. И каквото дал господ хората го смелиха и прибраха в бъчвите. Мина се, не мина време и нашият герой заболя от непозната за него болест. Препатил вече, той се яви още на следващия ден при лекаря.
        - Докторе, ки са мрея - започна той на тамошния диалект.
След кратък преглед лекарят го успокои:
        - А-а-а, няма страшно, Страхиле, обикновен грип. Ти си се уплашил, понеже откакто се помним, не си боледувал от него. Сега ще отидеш до аптеката и ще вземеш малко лекарства с тази рецепта. И с тях много течности да пиеш, чу ли! Иначе много по-трудно ще се оправиш.
        - Ех, докторе - започна уж със загрижен вид болният - хубаво, ама течностите свършиха. Бъчвата пресъхна още предния месец.

        Ваньо Скаранката държеше бар в селото и беше загрижен за слабостта на съселянина си, още и другар в неговото детство. Пък реши да му скрои номер, белким да се засрами и да понамали пиенето. Една вечер Душко го навести като се беше понаквасил предварително на друго място.
        - Давам ти ракия колкото искаш, ама ако се издокараш като всеки път, ще ти облека носията - тури му предупреждението той.
        Този ултиматум беше звучал мнокократно, та заплашеният не му обърна внимание и потъна смело в лютото море от ракия. Изплува в късната последвала сутрин. Съновните вълни го бяха изхвърлили в хладното прикритие на дълбока канавка близо до новата къща на Дявола - съселянин, издигнал я недалеч от гореспоменатия бар. Дотам му бяха стигнали силиците на човека предната вечер. А слънцето се беше качило високо и с прижуряшите си лъчи сякаш го хокаше вече да става от новото си леговище. Отпуснат в тази удобна поза Душко съзря през премрежения си поглед минувач, който го огледа любопитно. Вдигна глава да го поздрави, но тя тежка като олово се върна върху тазнощната му твърда възглавница. След това без да губи време продължи със следобедния си сън.
        Почти не си спомняше как бе станал ... освен това и откъде се бе появило това облекло по него. Но поне му харесваше - народната женска носия беше бяла като сняг и отблъскваше удрящите като чук слънчеви лъчи. Не е важно как изглеждаш, а да ти е удобно - мъркаше успокояващо вътрешният му глас.
        По същото време Вичо Доктора се мотаеше в двора на къщата си и съзря приближаващата се по пътя фигура. Имаше вид на обикновена циганка, която всеки момент щеше да закрещи:
        - Калайдисвам харкумиии ... вилицииии ... лъжицииии.
        Нещо необичайно в поведението и му направи впечатление преди да се прибере. Тя поздрави приятелски насреща идващата и Снежана Захариева, сякаш се познаваха от години. А след секунди със скъсяване на разстоянието тази жена придоби странни белези - гъста брада и обилно окосмени крака. Това беше самият Душко, пристъпващ важно, сякаш му бяха надянали царски одежди, а не женска руба. Дори дядо Киро Даскала го позна едва след като се размина с него.
        След няколко дни очевидецът срещна брат му Леонид.
        - Комшо, какво става с брат ти, няма го цяла седмица навън - поинтересува се за състоянието на Душко Вичо Доктора.
        - Аааа, комшо, брата се посвети на модното ревю вкъщи - отговори на шегата подобава мъжът.
        Мина се много време оттогава. И двамата братя заедно с майка си не са вече сред живите. Къщата опустя и започна да се разпада. Но образите на тези хора останаха да живеят сред жителите на селото като символи на невинност, доброта и честност ... и със веселите случки, които ги съпътстваха в живота.