На света най-големите ясновидци са децата. От мен да го знаеш. Ако ти се наложи да отидеш на врачка и срещу теб седи някоя сбръчкана бабишкера, плюй си на петите и беж докато е време. Няма нищо да познае и освен парите ти, които ще гушне, деня ти е заминал. Да не говорим, че ще те омагьоса пак да отидеш. А детето каквото ти предрече, и да не ти е писано, сам ще си го наредиш.
        Като деца всички имахме прякори. Ама тогава нито Коската приличаше на коска, нито Мишката на мишка. Отърколи се времето, отупа се и когато облакът прах наоколо се разнесе, видя се каква я беше свършило. Мечката беше станал голяма мечка, слонът - огромен слон, а магарето - истинско магаре. В тия трудни времена не виждам как ще си оправдаят "имената" Кмета, Генерала и Стария пират, но животът предлага какви ли не сюрпризи. В тази връзка си спомням как Доктора започна да учи за доктор. Но не да лекува живи същества, каквато престижна професия, чувал съм, е ветеринарният психолог. Ами за оная ненужна никому титла доктор на някоя си наука. Тя, науката, няма нужда от доктори, защото не е болна. А й трябват телохранители - да я хранят добре, за да расте и укрепва, иначе както са я изоставили правителствените й татковци ... Сега и без това на мода е да си "бобигар", както чул-недочул, казва Лазар-сватчето. Същият този, който обича да пита "Какво прави козата, къде умре лани?" …
        Ама че се отплеснах! … за какво говорех … а, за Вичо-доктора … да видим и от него какво ще излезе.
        Вичо e чешит човек. Иначе изглежда кротък и невинен. Ала във всеки момент може да се очаква хубаво да те издокара. Какво ли не съм чувал за него - темерут, вечно намръщен, егоист, даже и съмнения за циганска кръв. В родословносто дърво е всичко. Дъбът не може да роди праскови и това си е.
        Освен върху другите, Доктора обича да експериментира и върху себе си. С брат му Сашо завършиха заедно шофьорските курсове и дойде време за изпит. Ама на сутринта нямаше кой да плисне вода за късмет, както е по народен обичай, и той се жертва:
- Бате, дай аз да разлея канчето, че така и така ще взема изпита.
        За тази надута самоувереност най-голяма вина имаше инструктора. Още едвам показваше главата си иззад волана Вичо, когато се научи да управлява бащиното возило. Та, на първото кормуване Данчо-инструктора внимава само първите 5 минути. После впи поглед в пълния с тъпотии вестник и съвсем забрави къде се намира, камо ли да определя посоката и да прави забележки на ученика си. С две думи - ако искаш да съсипеш някого, кажи му, че е най-способен от всички.
        На полигона изпитващите от КАТ веднага забелязаха колегиалността на Доктора. А той, като разбра, че е станал любимец, съвсем се разхайти. Започна "градския" изпит така, сякаш возеше от съседното село за дома силно настроени сватбари, а не изпитващия капитан Георгиев. Изключение правеше в това, че не се беше натаралянкал като сватбарски шофьор … но и последното не е най-сигурно - беше твърде възможно да е цапнал две малки за кураж преди теста.
        Та така, настани се Вичо на шофьорската седалка и потегли. Още не си беше прибрал левия крак от асфалта. Ама пусти зор да мине изпита ... дори не сложи колана. Не си спомням дали въобще погледна назад или оправи огледалото в движение. Ама тия работи избодоха очите на изпитващия. Какво да се прави. Стар навик и стар мерак трудно се изкореняват. И до днес едва когато вече е тръгнал на задна предавка, Вичо поглежда дали има нещо по пътя на авомобила.
        След 3 месеца той се яви на поправителен. Ама този път, за късмет при същия изпитващ, влезе в учебната кола като на война - с подрънкваща рицарска броня и дълго обмисляна стратегия. Докато този път той нагласяше уж флегматично колана и огледалото, капитан Георгиев понечи да поизбистри паметта си:
- Момче, не мога да се сетя откъде те познавам.
- "Сега остава и да ти кажа" - помисли си Доктора и продължи на глас - вероятно се припознавате, другарю капитан.
- Съмнявам се, имам добра памет. Не си ли учил в строителния техникум?
- Не. А пък и не си спомням да съм Ви виждал някъде. "Ако бяхме само двамата и нямаше педали и от твоята страна, щях да ти кажа аз на теб" - довърши мислено диалога Вичо.
        Няколко минути по-късно изнервеният вече служител на КАТ отправи първата забележка:
- Момче, не можеш ли да караш по-бързо. Ще заспим.
Всичко се движеше по сценарий. Изпитът предстоеше да бъде взет.
        Семейството на Доктора имаше трабант. Чешит, досущ като него. Работеше добре само когато му се приискаше. Но не е трудно да се досети човек, че това се случваше доста рядко. Един ден на Вичо и неговия приятел Стоян Шульото им хрумна да се разходят с трабанта до близкия град. Предвидливо взеха и Данчето с тях, защото ако я нямаше и нея … В града на тръгване Шульо беше забравил да завърти контактния ключ, та падна едно бутане … Така се възпитава кавалерство на днешно време. Да си вземеш момиче и да ти бута колата, за да припали. Но аз нищо не искам да кажа за шофьора. Ти карал ли си трабант? Ако не си, въобще не намирай кусури. Защото да си самолетен пилот е далеч по-лесно - не се налага да използваш толкова много ключове и лостове.
        Пътят към следващия близък град бе изминат в стил "Формула 1". По нанагорнищата задминаващите автомобили профучаваха отляво. Но по обратния последвал наклон, където е силата на трабанта, ги обгръщаше облак бензинови пари от излезлия отново начело източногермански автомобилен гигант.
        На финалната отсечка нещо изтрещя откъм пода на колата.
- А, това от нас ли е? - удиви се Вичо на големината на изпадналото на пътя метално парче.
        Потвърди се поговорката "Да не накараш мързел на работа, ще ти го върне стократно". Важен, важен, трабантът последва руския си брат ОАЗ, който пристигна след час, за да го изтегли по пътя за дома.
        Иначе Вичо Доктора не е съвсем лош човек. Понякога помага на изпаднали в нужда приятели. Случи се една година да живеят на съседни етажи с неговия и братов другар Митко. Стаите в студентските общежития са оскъдно оборудвани. Затова беше разбираема мечтата на Митака да има маса в собствената си стая.
        Веднъж по късия път между жилищата им Вичо забеляза нестопанисвана маса в коридора. Само немарлив човек би оставил в подобна опасна зона свое имущество.
- Ти нали искаше маса?! - предпазливо започна той след като се повъртя свенливо из стаята на своя приятел.
- Да, исках и още искам.
- Ами … намерих ти една.
        След минути две фигури пристъпваха внимателно на пръсти към споменатия обект. Отлепиха го бързо и безшумно от земята и хукнаха по обратния път. Всичко щеше да протече изключително гладко, ако от прекалено старание не се беше появило онова шляп-шляп от докторовите чехли малко преди да вземат завоя. Тогава от дъното на коридора се изви отчаяно стенание:
- Масаааа … къде носи маса?!
        Ето защо според мен негрите в България са несправедливо обвинявани, че не поддържат чисти "бърлогите" си. Когато едно почистване може да струва толкова скъпо, малко хора биха проявили желание да го осъществят.
        Провалът в операцията "Студентска маса" се отрази негативно върху приятелските събирания на кофа и леген вино. Най-евтините чаши тогава бяха половинлитровите кофички от кисело мляко, та затова съдържанието в големите винени съдове свършваше бързо. Но понякога недостатъчно бързо. Каква е връзката с масата? Съществена е. При нейното отсъствие импровизираните бъчви стояха по земята. При такова количество от гроздовата течност дори и столовете се опиваха и се е случвало да падат върху основните съдове и обръщайки ги да напояват пода до ярко червено. Това е все едно да отнемеш огъня от ковача и да го дадеш на гората. За едното - живец, а за другото - напаст.
        Най-юнашките прояви, обаче, се осъществяваха на студентския празник. Двамата братя си имаха двама братя, ама те не бяха четирима братя, а бяха двама по двама братя, но си бяха като братя … по-просто, Ачо, Весо, Вичо и Сашо бяха неразделни братя по винце. В един от тези пет празника - по-точно многобройни празнувания, защото всички го почитат до края на живота си - тази неразделна четворка още по тъмно се запъти към планината. В раниците имаше провизии за едноседмичен поход на военен взвод. Ала и дума не можеше да става за преспиване. Битката щеше да се води докато една от двете страни - храната с пиенето или юнаците - склони да се предаде. За бойно поле в късния сутрешен час им послужи столовата на една хижа с размери близо един ар. Тази мярка е характеристика за обработваема земя. Но тук също е уместно да се използва, зашото какво по-точно може да определи размерите на една борба, ако не площта, на която тя се провежда. Трябва да се отбележи и наличието на още един положителен факт. Поради ниската стайна температура срещата се проведе при закрити врати - една незаменима предпоставка за освободеност на участниците.
        Всичко приключи малко преди настъпването на дългата зимна нощ. Арбитражната комисия в лицето на запотените вече до матово стъкла на външните прозорци отсъди победа в полза на човешките представители. От пораженците като белег за историята от протеклата битка остана само опразнената тъмносиня туба, тъжна, но гордо изправена на масата - единствена сред оцелелите.