Открай време на жената в обществото е отредена ролята на къщовница . Тя е господар в дома и няма ли я в него, цари безпорядък. Но от около дузина години насам се обърка света. Женският пол заряза къщите и щукна по света да запълва директорски и министерски постове. Като че се свършиха мъжете. Всяка втора жена ще го потвърди, ако я попиташ, ама това си е друга тема. Може би заради тая работа на нежните същества започнаха да им никнат мустаци напоследък, а пък мъжете взеха да си скубат космите. Кола маска се казва последната процедура ... но ако питаш мен, здрави тояги на таквиз мъжаги, а не процедури им трябват.
        В кръчмите, един уютен дом за братята по чашка, като част от обществения духовен живот, също настъпи сериозна промяна. В класиката без кръчмарка не върви. Точно този образ в годините на преврата прескочи смело тезгяха и се намърда на масата с пълна чаша в ръка. И за да не скучае устата в кратките паузи, захапа и една цигара.
        Цялата тирада от думи дотук се изсипа, за да се разбере, че поведението на следващия субект бе строго определенено от човешката еволюция, а не от някакви си лични прищевки. Братчеда беше свежия дъх на селото. Тя носеше характеристиките на онази стара зима, която с охота и без агония отстъпва място на идващата пролет. Пролетта, която дава нов облик на света. По онова време жена в напреднала възраст тя живееше в малка къщурка на края на селото. Делеше я със стария си котарак, няколко кокошки и кози, чиито новородени рожби през зимата тя подслоняваше на топло в своята стая докато пораснат. Водеше самотен живот, защото преди години спътникът и я беше напуснал преждевременно, най-вероятно по пътя за рая, защото тя винаги го споменаваше с добро. Баба Кирка - братчеда беше ниска на ръст със заоблена фигура и червендалесто лице. Прякорът и идваше от това, че всеки наричаше братчед. Правеше изключение за хората, които не одобряваше, но те бяха малцина поради това, че с широкото си сърце тя прощаваше бързо на сгрешилите.
        Най-ярката черта на тази необикновена жена (като изключим силното и чувство за хумор) беше способността и да се мери с мъжете. Всеки ден щом отидеше за хляб, тя нарушаваше негласното правило по масите в хоремага да се задържат само мъже за повече от 15 минути. Но и на никого не му правеше впечатление това, защото освен в консумацията на алкохолни напитки, тя не им отстъпваше и в употребата на псувни. В последното тя си имаше собствен почерк - споменаваше само задните части на роднините от женски род и то единствено до първо коляно. Но най-важното, всеки път тя изговаряше фразите с ищах и те звучаха толкова естествено от нейната уста, че се чувстваше празнота, ако пропусне да ги употреби.
        Въпреки всичко това, у тази смела жена бяха останали женските навици. Сякаш светваше като новогодишна елха малката къщурка щом там се появяваха гости, дори и неканени. От бавната походка на бабата, която тя упражняваше по улиците на селото, не оставаше и помен.
        - Здрасти, братчед. Добре дошъл и много мило. Отдавна набор не ми е идвал вкъщи. Я гледай какъв си пораснал. Братчеда пак скришом ти е слагал селитра в обувките да се източиш нагоре - така посрещаше тя младежите.
        А възрастните само кореше:
        - Я се изправи, старо. Какво си се прегърбил. Виж ме мене, като фиданка съм ... ама аз съм си и млада още.
        Във всеки ресторант по онова време, сега вече не знам как е, в менюто присъстваше особен специалитет. И щом келнерът донесеше от него без дори да пита, значи много важен гост беше дошъл. Тоя адет го имаше и при братчеда.
        - Братчед, като скъп гост искам да те гощавам с моя специалитет. "От гъз манджа" ще ти направя, да видиш колко е хубаво. Братчеда (ставаше въпрос за майката на госта) със сигурност ти е правила, но при мен има друг вкус.
        За сефте важните гости необикновеното наименование носеше видимо отвращение, но щом тя донесеше гозбата, за чиито продукти най-голям принос имаха нейните кокошки, след кратко време от нея нищо не оставаше.
        Такава беше стратегията на братчеда. И беше успешна, защото никой посетил това място не се оставяше без да повтори.
        Баба Кирка знаеше всичко що става по селото. Ама не беше от ония клюкарки да седне и да обсъжда де що има. А всъщност умело извличаше най-веселите истории и ги разказваше на останалите. Някои от нейните герои не я обичаха. Но тя не се притесняваше от това.
        С удоволствие разказваше любимата си история:
"Да знаеш, братчед, минавах еднъч покрай комшиите, а отвътре се слушаше голяма гюрултия. Брата и сестрата пак се бяха скарали в играта. Отвън майка им приготвяше зимнината и бъркаше с една голяма лъжица в харкумата. Момъка изхвърча като тапа из вратата, разярен бик, и като видя родителката, я попита:
        - Ти що правиш, ма?
Тя нежно му отвърна:
        - Лютеничка, мама.
Оня разбойник измърмори нещо и се тросна и на нея:
        - Да ти са сера в лютеницата (с извинение, братчед).
        - Сери се, чедо, сери се. Яз зимата ки ти я намажа на филийка."
        Всеки си има своя слабост, а на братчеда винцето и беше сладко. Човещинка. Заболя тя сериозно от черния дроб и я приеха в най-близката болница - в общинския град. Който не е бил в болница, той не знае какво значи тягостна атмосфера. Не може и да бъде друго щом става въпрос за здравето и живота на хората. За няколко дни обаче помещенията в тази живнаха. И на персонала и на болните им олекваше щом чуеха гласа с особения тембър да ехти още рано сутрин по коридора. Вече се чуваше смях и лекарите казваха, че ако такива хора има постоянно в болничните заведения, пациентите щяха бързо да се лекуват и за тях самите да не остане работа.
        На третата седмица при една сутрешна визитация лекуващият лекар с чувство за хумор се обърна към една от сестрите:
        - Сестра, тая баба още ли я държим тук. Аз мислех, че вече не е жива.
Братчеда бързо схвана важността на създалата се ситуация:
        - Ааа, докторе, ти само се моли това да не стане. Като дойдох тук при вас, казах на братчеда отгоре ако е решил да ме прибира, аз без докторите и сестрите за никъде не тръгвам. Искам там като ми стане лошо да има кой да се погрижи за мен.
        Сякаш напук на тая шега скоро баба Кирка се оправи и се прибра у дома. Но оттук нататък все си имаше една приказка с младите си приятели:
        - Братчед, от теб искам само едно - като тръгна с краката напред към гробищата, ти и другите братчеде да ме носите. Ония дъртите да си гледат работата. Младо искам да ме изпрати оттука.
        Казваше това с тон, сякаш говореше за сватба. Мъдра беше тази жена. И вероятно липсата на страх да говори и мисли за живота и смъртта като две неразривно свързани части от всяко човешко съществуване, и помагаше да си живее живота пълноценно. Да го живее на момента без да прави излишни сметки и планове. Доказвайки, че само със спокоен дух човек може да усеща света в неговата реалност.
        Спомина се братчеда. От деня, в който спря да се показва извън двора си, до погребението много хора вече бяха забравили за нея. Споменът за свежия дух беше избледнял. Но само в студените сърца. Някои и до днес държат нейния огън тлееш в дълбините им.
        По пътя за "Вечния покой" един младеж тихо си присъедини към групата от изпращачи, а малко по-късно смени един от носачите на ковчега. Какво по-хубаво от това да бъде изпълнено последното желание - един достоен край и за най-големите мечтатели.
        В църквата при прощаването същият този младеж остана последен. Поизчака жалеещият преди него да се отдалечи. И преди да целуне челото на любимката си, за да не оскверни божия храм, само с движение на устните в типично неин стил изрече:
        - Братчед, да му ... майчин, какво направи ти!!!