|
06.05.2004 г
В Петрово за събора се появи сериозен спонсор и на борбите дойдоха световноизвестни пехливани, за да спечелят наградата. В тежката категория един срещу друг застанаха вицеолимпийски и европейски шампион. Битката продължи около час и половина и през това време вкопчените борци неколкократно навестяваха публиката. В едно от тези мелета около 200-килограмовата маса се вряза в наблюдателите. Тълпата се люшна назад, но съвсем неочаквано тези гиганти отскочиха обратно, сякаш срещнаха непробиваема стена. Откри се внушителна гледка. На походно столче непоклатим седеше 150-килограмов мъжага и скромно се усмихваше, сякаш не беше спасил дузина човека от тежки счупвания на крайниците.
07.05.2004 г
На новата хижа в Петрово чух следната история:
"Трима в камион возели празен ковчег. За единия не останало място в кабината и се настанил в каросерията, хем да го наглежда. Завалял обаче дъжд и онзи се скрил на сушина в него. По пътя хората застигнали полицай, връщащ се от работа и го качили. Шофьорът го предупредил, че возят ковчег и му казал да не се плаши. По едно време, когато дъждът престанал да тропа по капака, човекът под сушинката го повдигнал леко и попитал спътника си:
- Дъжда спря ли?
Отговорът на другия бил бързо да слезе от превозното средство.
Когато стигнали и "пазачът" разказал на другите какво се е случило, те се върнали да намерят пътника си, но от него нямало никаква следа."
14.05.2004 г
На път за центъра в метрото младо момиче разигра безплатно шоу за пътниците. Явно успало се, то извади модерни гримиращи уреди(за имената им нямам и най-малка представа, но бих ги нарекъл преса, багер, и кран) и се подготви за настъпващия ден. За много от мъжете, присътващи явно за първи път на такава процедура(и аз бях от тях), беше изключително забавно. Определено преди това тя изглеждаше доста по-хубава. Но не успях да и дам искреното си мнение, защото изчезна
с бързината на вятъра. За мен изводът е, че гримът на днешно време не служи за разхубавяване, а е един вид стероид за подобряване лекоатлетичните качества на дамите.
24.05.2004 г
Празникът на българската писменост. Почитат го всички българи - грамотни и неграмотни, учени и работници. Да има празници, това му дай на народа ни и ще видиш.
Връщах се от Лакатник, разбира се от празненство, и ми направи впечатление високия процент почерпени пътници във влака. На Централна гара "София" слизайки по стъпалата един чичко за късмет не се промуши между перона и стъпалата на вагона. После с плавни движения застопори омекналото си тяло. Накрая подаде ръка на следващата го дама. Нека някой да посмее да твърди, че у нас е изчезнало кавалерството!
04.05.2005 г
Бяхме на дълго пътуване из Родопите и рано сутринта закарахме Йовка до Кърджали, за да пътува за Варна. На връщане напълнихме колата с храна за оставащите дни. На едно място изникна прекрасна гледка и спряхме, за да погледаме. Удовлетворени от това, което ни предложи природата, се качихме в колата и след 5 минути бяхме в бивака при останалите. Учудването ми беше голямо, когато забелязах, че обувките ми ги няма. След кратко припомняне къде съм ги ползвал за последен път, се сетих колко възпитано влязох в автомобила събувайки се пред него. Върнах да ги потърся, а те кротичко стояха на средата на асфалтовия път и си чакаха отнесения собственик.
04.05.2005 г
Нашият добър приятел Чавдар много обича да припомня на другите забавните им постъпки. Но не спестява думи и за своите. Още не се бях отървал от закачките му за обувките и седнахме на една беседка да похапнем за обяд. В храната имаше доста мазнина и той реши да опита старата рецепта на баба си. Наблизо имаше огнище. "Трябва само да ги потъркаш с пепел и вода и всичко се отмива" - говореше той докато въргаляше ръцете си в ненапълно изгорялата пепел. От това действие те станаха така черни, че се наложи после да ги търка енергично в камъните, защото този път и сапун не помогна.
05.05.2005 г
Бяхме в местността Мечковец и за вечеря решихме да се поглезим с таратор. Светла се зае усърдно с тази работа - наряза краставиците, сложи чесън, копър и една кофичка кисело мляко. После грабна една бутилка с безцветна течност и започна да налива в тенджерата. Чу се вик на изненада - вместо вода, за таратора бе използвана лута ракия - 500 спирт. Изядохме си гозбата само по мъжки. После месеци наред не исках да погледна таратор на масата, но всичко с времето си.
22.09.2007 г
Баба Иванка се отвори на лакащански истории:
В една къща мъж и жена заклали агне да похапнат прясно месо. За обяд изяли колкото им се искало, па жената излязла да пасе стадото. Когато се върнала вечерта, съпругът й я посрещнал на прага с думите:
- Ех, жено, аз изядох агнето. Понасилих се, ама го изядох.
Един човек искал да вземе кредит. Но преди да отиде, цапнал няколко за кураж. Едвам се довлякъл до банката мъртво пиян. Какво е ставало там, поръчителите засрамени разказват. Но важното е, че човека си получил парите и за какво ги е използвал, само той си знае.
В гората мъж видял един дядо да сече дърво.
- Дал ти бог добро - поздравил го той.
Дядото не чувал добре и отговорил:
- Сеча го за чутури (дървен съд за стриване на прах на различни хранителни продукти).
Мъжът повторил на по-висок глас малко раздразнен:
- Дал ти бог добро.
- Докривото за две - продължил си своя разговор дядото.
- Да ти се сера в ушите.
Старецът чул нещо от това и обяснил за шапката си:
- Ааа, Борис ми я купи по-голяма да ми грее.
22.09.2007 г
Дядо Иван, който има къща на билото над село Лакатник, разказа следната история за неговия прадядо:
Дядо Вълко живял също в тази местност и веднъж негов комшия му казал, че мечка му яде царевицата и за него нищо няма да остане. Ядосал се старецът и преди смрачаване отишъл на нивата си. Напалил си огън, но уморен от дневната работа заспал край него. В полунощ се събудил и какво да види, той лежи от едната страна на огъня, а мечката наситена легнала от другата страна и тя на топло. Дядо Вълко грабнал една главня и я напъхал в козината на мечката. Тя пламнала като барут и около 100-200 метра по-нататък умряла. Оттогава тази местност се казва Вълков камик.
|