Визия и история - Физически факултет

Ние вярваме, че наученото при нас дава не просто научно-инженерни умения. При нас се развиват разумът, логиката и устойчивото решаване на проблеми – предпоставките за едно по-добро бъдеще.

Всички научно-технически нововъведения в България – от първите телеграфни звуци и радио излъчвания, през раждането и развитието на електронната ни промишленост, до разделянето на атома и въвеждането на лазерните технологии – неизменно се случват с труда и познанията на български физици и инженери. Физически факултет има честта да е родното място на много от тях като завършени специалисти.

Нашата история.

Физико-математическото отделение на първото Висше учебно заведение в България със специалности по физика, математика и химия е открито през 1889 г. През 1894 г. Висшето училище се преименува в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Курсът на обучение по физика и математика се въвежда през учебната 1899/1900 г. Той покрива четиригодишно обучение по математика, експериментална и теоретична физика. Броят на лекциите е 7, а на студентите – 72. С това се поставя началото на академичното обучение по природни и математически науки в България. Факултетът по физика и математика е основан през 1904 г. след приемането на Закона за висшето образование. Включва два главни профила – приложен и педагогически.

През 1907 г. Софийският университет, а заедно с него и Физико-математическия факултет преодоляват тежко изпитание. Поради освиркване на Фердинанд от студентите, университетът е затворен, а професорите уволнени. Няколко месеца по-късно университетът е отворен и са назначени други професори. След още няколко месеца обаче друг министър уволнява новоназначените професори и възстановява старите.

След края на Втората световна война започва бързо развитие и разрастване на специалността Физика във Физико-математическия факултет. За да се отговори на нарасналите нужди от физици в други области освен в образованието, обучението във факултета се профилира. Значително се разширява изследователския и учебен капацитет, особено през 1960-те години и нататък. От 1963 г. Физическият факултет се отделя като самостоятелен, през 1971 г. се установява в днешната си сграда, а година по-късно се открива и специалност Инженерна физика с няколко специализации.

Видни български учени, в т.ч. от Физическия факултет, през 1970 г. Отляво надясно, прави: Алексей Шелудко, Димитър Тотоманов, Емил Джаков, Стефан Христов, Ростислав Каишев; седнали: Цветан Мутафчиев, Георги Наджаков, Иван Странски, Димитър Иванов

Настъпилите през 1990 г. промени довеждат и до изменения във вътрешната структура и организация на факултета. През 1999 г. е въведено тристепенното обучение бакалавър – магистър – докторант. Факултетът изпраща 20-ти век с редица достижения и значителен принос към развитието на науката и технологиите у нас: акад. Георги Наджаков – докторант на Мария Кюри – открива фотоелектретното състояние на материята; акад. Никола Бонев е в основата на създаването на Българското астронавтическо дружество (1957), Института по астрономия при БАН (1958, като секция към Физически институт), и Националната астрономическа обсерватория в Рожен (1981); през 1972 г. под ръководството на ст.н.с. Иван Енчевич във факултета е пуснат първият в България ускорител на частици, и много други.

Днес Физическият факултет е едно от основните научни звена на България, генерирайки 40% научната продукция на Софийски университет и 10% от цялата научна продукция на страната. Възпитаниците ни продължават традицията на високи постижения, изявявайки се по цял свят, включително в CERN, Обединен институт за ядрени изследвания – Дубна, Европейската космическа агенция, NASA, Макс Планк-Институт, и други.