Меню
През последните няколко години сме свидетели на бързото развитие на космическата индустрия, породено от навлизането на много частни фирми и засилената конкуренция. Това доведе до наличието на нови възможности за достъп и използване на космическото пространство. Те подпомогнаха развитието и на аеро-космическия сектор у нас, което е отчасти и в резултат на започналия, процес на присъединяване на България към Европейската космическа агенция (ESA). Това отваря изключителни възможности за развитие на българската икономика, наука и бизнес, към сфера с висока възвращаемост на инвестициите и висока добавена стойност. Поради засиления научен и икономически интерес към аеро-космическата област, все повече фирми и държавни институции се насочват към нея. Пълното присъединяването на България към ESA ще отвори достъп на българските фирми и институции до мулти милиардната европейска космическа индустрия. Обхванати и стимулирани от този процес, фирмите вече търсят да назначават кадри, подготвени в областта на аеро-космическото инженерство и комуникации, но все още в България броят на такива млади специалисти е малък и не достатъчен за развитието на фирмите в тази област и за възникването на нови бизнеси. Именно това е една от основните причини за създаването през 2012 г. на магистърска програма „Аерокосмическо инженерство и комуникации“ (АКИК) във Физически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – да подготви такива специалисти в аеро-космическата област с магистърско образование, които преди това са имали бакалавърска подготовка в други области. Технологията на магистърското образование позволява това да стане относително по-бързо (до 1.5 г.), сравнено с 4-годишното бакалавърско обучение. Затова програмата е замислена с достатъчно широк профил, който включва уникална комбинация от аеро-космическо инженерство и спътникови комуникации, с което да привлича бакалаври с подходящо образование, които да навлязат в тази перспективна област.
Магистърската програма „Аерокосмическо инженерство и комуникации“ (АКИК) стартира през учебната 2012/13 г. и има вече натрупан значителен опит в обучението в областта. То се осъществява във Физически факултет на СУ, който е факултета с най-висок ранг в международните класации, измежду всички висши учебни заведения в България. Изследователската дейност във факултета е на изключително високо ниво и представлява солидна основа за обучение и развитие в космическите технологии. През годините бяха обучени голям брой мотивирани и способни студенти, част които вече се реализираха в областта. Участието на българския студентски отбор в международното състезание MIC2 (Ideas for Micro/Nano-Satellite Utilization; http://www.spacemic.net), организирано от University Space Engineering Consortium (UNISEC), International Academy of Astronautics (IAA) и University of Tokyo, показаха, че много днешни студенти имат голям интерес към обучение именно в тази област.
В рамките на своето обучение, завършилите магистърска програма АКИК придобиват познания в областта на аеро-космическото инженерство и безжичните и спътникови комуникации, обхващащи основните дейности на съвременната космическа индустрия. В аеро-космическото инженерство се придобиват познания в областта на космическа физика, влиянието на космическите обекти върху природата и земята, и обратно – на влиянието на космическото време върху космическата инфраструктура, за космическите методи за изследвания и анализ, за материалите с аеро-космическо приложение, за аеродинамиката, орбиталната динамика, проектирането и анализа на космически мисии, проектирането и изработването на малки космически апарати, двигатели на космически апарати, навигацията, телеметрията, енергоподдържане, основното и специфичното оборудване на аеро-космическите апарати и приложенията им и космическите мисии с малки апарати. Спътниковите системи са немислими без подходящи комуникационни системи и затова другата съществена част от програмата включва усвояването на физични и инженерни познания за осъществяване на безжични комуникации с тези апарати, за сигналите, каналите, мрежите и оборудването на системите за безжична и спътникова връзка. Изучават се въпроси от интегралната схемотехника, микровълновите комуникационни устройства и системи, микровълновите измервания, безжичните мрежи и протоколи, от антени и антенни решетки, и други. Тази специфика на обучението оформя необходимият комплект от знания на специалисти с магистърско образование за непосредствена работа и добра основа за по-нататъшно усъвършенстване. Магистрите по аерокосмическо инженерство и комуникации придобиват интердисциплинарен и инженерно-физичен поглед върху технологията на малките аерокосмически апарати и комуникациите с тях, както и за разнообразните им приложения. Тяхната подготовка ги прави конкурентноспособни и с перспектива за добра професионална реализация.
Учебният план на програма „Аерокосмическо инженерство и комуникации“ съдържа голямо разнообразие от възможности за обучение на студентите. Структурата на програмата включва 8 задължителни дисциплини, обхващащи основните необходими общи познания в областта, както и множество избираеми дисциплини, курсови проекти и практики и стажове . През първи семестър се изучават само задължителни дисциплини заедно с осъществяването на курсов проект. През втори семестър се изучават 3 задължителни и поне 3 избираеми дисциплини отново с курсов проект. През трети семестър се изучават избираеми дисциплини и се подготвя дипломна работа. Важна част от обучението са курсовите проекти през първите два семестъра, изграждащи солидни практически умения за самостоятелна работа и проектиране на спътникови мисии и системи. В последния трети семестър се предвижда практика по аерокосмическо инженерство и комуникации, включваща стажове във фирми или практика в изследователски и развойни лаборатории. Благодарение на възможността много от курсовете да се избират, студентите могат да задават и по тясна насока на своето развитие и интереси. Броят на специализиращите избираеми курсове е общо 15, но студентите имат възможност да избират и курс от голямото разнообразие от курсове на други магистърски програми във Физически факултет. Има и еднократни дисциплини, чрез които става възможно да се канят изявени български и чуждестранни специалисти, които да изнасят разнообразни лекции в областта на аеро-космичното инженерство и комуникации.
Срокът за редовно обучение в програмата АКИК е 1.5 години или 3 семестъра с обем 780 учебни аудиторни и 990 извън-аудиторни часа, за които се получават общо 65 ECTS кредита. Обучението включва учебна практика или стаж и курсови проекти (10.5 ECTS кредита), и защита на дипломна работа (15 ECTS кредита). Добре подбраният преподавателски екип с богат опит в областта, успешно представя съвременните тенденции и технологии на изучаваните проблеми. Лекционните курсове са обезпечени с подходящи помагала и авторски материали, предоставяни на студентите към всеки курс. Обучението се базира на смесен физично-инженерен подход, като много се държи както на практическата, така и на самостоятелната работа по всички дисциплини.
В програмата се приемат студенти с бакалавърска степен по Физика и Инженерна физика и други специалности от Физическите факултети, но също и бакалаври с близки до тематиката на програмата технически и природни специалности от всички висши учебни заведения в страната. Могат да кандидатстват всички, завършили бакалавърски специалности, в които са изучавали дисциплини от следните области: инженерна физика, техническа електродинамика и електроника, компютърни науки, мрежи, комуникации, комуникационни и информационни технологии, оптика, космическо инженерство, космически науки, авиационна техника и др. Програмата е само в редовна форма на обучение и стартира през зимен семестър. Приемът на студенти за обучение по държавна поръчка става с конкурсен изпит, а за платено обучение – с конкурс по документи (по успеха от дипломата за висше образование при среден успех не по-нисък от „добър“). Формата на държавен изпит е защита на магистърска дипломна работа пред комисия.
Студентите могат да се възползват от възможността за продължаващо образование в други висшите училища в Европейския съюз, с които има подписани споразумения по програмата Еразъм с продължителност от един месец до един семестър, както и от двустранни споразумения с учебни заведения в не-европейски държави с подобни принципи на сътрудничество и обмен на студенти.
Завършилите магистърската програма “Аерокосмическо инженерство и комуникации” са подготвени за практическа работа по проектиране, създаване, комплектуване, оборудване и поддържане на малки аерокосмически апарати и комуникационните съоръжения към тях. Освен това, завършилите тази програма имат както общ, така и конкретен поглед (придобит в рамките на специализиращите дисциплини, проведените практики и защитена дипломна работа) върху основните приложения на тези апарати, както и способност да предлагат и разработват нови приложения.
Завършилите програмата магистри получават солидни познания и могат да работят във фирми и държавни институции работещи в области, свързани със създаване и поддръжка на малки спътници и безпилотни летателни системи, проектиране и производство на части и системи за сателити, обработка на сателитни данни и изображения, сателитна навигация и телеметрия (GPS-системи), сателитни комуникации, безжични и жични мрежи, електроника и информационни технологии, аерокосмическото инженерство Завършилите могат да продължат образованието си като докторанти и да кандидатстват за преподавателски длъжности.
Магистърът инженер по Аерокосмическо инженерство и комуникации е подготвен за иновативни решения и преценен риск, наясно е с правно-икономическите аспекти на мисиите с малки аеро-космически апарати и безжичните и спътникови комуникационни мрежи, може да прилага комуникационни стандарти и да определя въздействието на аеро-космическите и комуникационните технологии и системи върху околния свят и човешкото общество.
Принципите, залегнали в основата на магистърската програма “Аерокосмическо инженерство и комуникации”, а именно: интердисциплинарност, практическо-ориентирано обучение, обучение с помощта на смесен екип от университетски преподаватели и добре подготвени специалисти от бизнеса, съобразяване с конкретните изискванията на растящия аеро-космически и комуникационен сектор във всеки момент, и широко-профилния прием, осигуряват сериозни перспективи за реализация на випускниците на магистърската програма АКИК в България и в чужбина.
Развитието на българските фирми в областта и дефицита за високо квалифицирани кадри по аерокосмическо инженерство и комуникации у нас, дава рядката възможност добре обучени специалисти в тази магистърска програма да могат да се реализират и изградят успешна кариера.
Перспективите за реализация на випускниците на магистърската програма в чужбина също са големи. Европейската космическа индустрия е с около 34 хиляди работни места. Космическия сектор и приложения налагат високи предизвикателства и стимулират разработването на нови технологии с непосредствено приложение в живота на обществото. Ползите от космическите дейности се проявяват основно извън космическия сектор и са за всички – от индивидуалните граждани до компании и институции на държавата, например от:
Една от най-съществените индиректни ползи от тях е увеличаване на производството и създаването на множество високотехнологични компании. Нуждата от създаване на нови продукти и услуги с приложение както в космическите дейности, така и за подобряване живота на хората води до нови технологии, породени от космическите дейности. Те се създават и развиват във всички сектори на човешката дейност, като например:
Магистрите инженери по Аерокосмическо инженерство и комуникации могат да работят като специалисти в различни фирми, държавни предприятия, министерства, агенции и пр., на длъжности, свързани с проектирането, създаването, поддържането, експлоатацията и приложенията на системи, устройства и стандарти в областта на аеро-космическото инженерство и безжичните комуникации, комуникационните мрежи, спътниковите комуникационни системи, оптични мрежи и системи и др. Те могат да работят в Комисията за регулиране на съобщенията като създават, прилагат и контролират изпълнението на комуникационни стандарти в различни области, и особено за аеро-космическите приложения. Могат да работят като специалисти по комуникационни мрежи и предаване на данни в телекомуникационни компании или други фирми. Могат да работят на управленски длъжности и мениджъри към различни фирми и държавни институции, свързани с аеро-космическите, комуникационните и информационните технологии. Могат да работят като изследователи или преподаватели в научни институти и висши училища.
През последните няколко години сме свидетели на бързото развитие на космическата индустрия, породено от навлизането на много частни фирми и засилената конкуренция. Това доведе до наличието на нови възможности за достъп и използване на космическото пространство. Те подпомогнаха развитието и на аеро-космическия сектор у нас, което е отчасти и в резултат на започналия, процес на присъединяване на България към Европейската космическа агенция (ESA). Това отваря изключителни възможности за развитие на българската икономика, наука и бизнес, към сфера с висока възвращаемост на инвестициите и висока добавена стойност. Поради засиления научен и икономически интерес към аеро-космическата област, все повече фирми и държавни институции се насочват към нея. Пълното присъединяването на България към ESA ще отвори достъп на българските фирми и институции до мулти милиардната европейска космическа индустрия. Обхванати и стимулирани от този процес, фирмите вече търсят да назначават кадри, подготвени в областта на аеро-космическото инженерство и комуникации, но все още в България броят на такива млади специалисти е малък и не достатъчен за развитието на фирмите в тази област и за възникването на нови бизнеси. Именно това е една от основните причини за създаването през 2012 г. на магистърска програма „Аерокосмическо инженерство и комуникации“ (АКИК) във Физически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – да подготви такива специалисти в аеро-космическата област с магистърско образование, които преди това са имали бакалавърска подготовка в други области. Технологията на магистърското образование позволява това да стане относително по-бързо (до 1.5 г.), сравнено с 4-годишното бакалавърско обучение. Затова програмата е замислена с достатъчно широк профил, който включва уникална комбинация от аеро-космическо инженерство и спътникови комуникации, с което да привлича бакалаври с подходящо образование, които да навлязат в тази перспективна област.
Магистърската програма „Аерокосмическо инженерство и комуникации“ (АКИК) стартира през учебната 2012/13 г. и има вече натрупан значителен опит в обучението в областта. То се осъществява във Физически факултет на СУ, който е факултета с най-висок ранг в международните класации, измежду всички висши учебни заведения в България. Изследователската дейност във факултета е на изключително високо ниво и представлява солидна основа за обучение и развитие в космическите технологии. През годините бяха обучени голям брой мотивирани и способни студенти, част които вече се реализираха в областта. Участието на българския студентски отбор в международното състезание MIC2 (Ideas for Micro/Nano-Satellite Utilization; http://www.spacemic.net), организирано от University Space Engineering Consortium (UNISEC), International Academy of Astronautics (IAA) и University of Tokyo, показаха, че много днешни студенти имат голям интерес към обучение именно в тази област.
В рамките на своето обучение, завършилите магистърска програма АКИК придобиват познания в областта на аеро-космическото инженерство и безжичните и спътникови комуникации, обхващащи основните дейности на съвременната космическа индустрия. В аеро-космическото инженерство се придобиват познания в областта на космическа физика, влиянието на космическите обекти върху природата и земята, и обратно – на влиянието на космическото време върху космическата инфраструктура, за космическите методи за изследвания и анализ, за материалите с аеро-космическо приложение, за аеродинамиката, орбиталната динамика, проектирането и анализа на космически мисии, проектирането и изработването на малки космически апарати, двигатели на космически апарати, навигацията, телеметрията, енергоподдържане, основното и специфичното оборудване на аеро-космическите апарати и приложенията им и космическите мисии с малки апарати. Спътниковите системи са немислими без подходящи комуникационни системи и затова другата съществена част от програмата включва усвояването на физични и инженерни познания за осъществяване на безжични комуникации с тези апарати, за сигналите, каналите, мрежите и оборудването на системите за безжична и спътникова връзка. Изучават се въпроси от интегралната схемотехника, микровълновите комуникационни устройства и системи, микровълновите измервания, безжичните мрежи и протоколи, от антени и антенни решетки, и други. Тази специфика на обучението оформя необходимият комплект от знания на специалисти с магистърско образование за непосредствена работа и добра основа за по-нататъшно усъвършенстване. Магистрите по аерокосмическо инженерство и комуникации придобиват интердисциплинарен и инженерно-физичен поглед върху технологията на малките аерокосмически апарати и комуникациите с тях, както и за разнообразните им приложения. Тяхната подготовка ги прави конкурентноспособни и с перспектива за добра професионална реализация.
Учебният план на програма „Аерокосмическо инженерство и комуникации“ съдържа голямо разнообразие от възможности за обучение на студентите. Структурата на програмата включва 8 задължителни дисциплини, обхващащи основните необходими общи познания в областта, както и множество избираеми дисциплини, курсови проекти и практики и стажове . През първи семестър се изучават само задължителни дисциплини заедно с осъществяването на курсов проект. През втори семестър се изучават 3 задължителни и поне 3 избираеми дисциплини отново с курсов проект. През трети семестър се изучават избираеми дисциплини и се подготвя дипломна работа. Важна част от обучението са курсовите проекти през първите два семестъра, изграждащи солидни практически умения за самостоятелна работа и проектиране на спътникови мисии и системи. В последния трети семестър се предвижда практика по аерокосмическо инженерство и комуникации, включваща стажове във фирми или практика в изследователски и развойни лаборатории. Благодарение на възможността много от курсовете да се избират, студентите могат да задават и по тясна насока на своето развитие и интереси. Броят на специализиращите избираеми курсове е общо 15, но студентите имат възможност да избират и курс от голямото разнообразие от курсове на други магистърски програми във Физически факултет. Има и еднократни дисциплини, чрез които става възможно да се канят изявени български и чуждестранни специалисти, които да изнасят разнообразни лекции в областта на аеро-космичното инженерство и комуникации.
Срокът за редовно обучение в програмата АКИК е 1.5 години или 3 семестъра с обем 780 учебни аудиторни и 990 извън-аудиторни часа, за които се получават общо 65 ECTS кредита. Обучението включва учебна практика или стаж и курсови проекти (10.5 ECTS кредита), и защита на дипломна работа (15 ECTS кредита). Добре подбраният преподавателски екип с богат опит в областта, успешно представя съвременните тенденции и технологии на изучаваните проблеми. Лекционните курсове са обезпечени с подходящи помагала и авторски материали, предоставяни на студентите към всеки курс. Обучението се базира на смесен физично-инженерен подход, като много се държи както на практическата, така и на самостоятелната работа по всички дисциплини.
В програмата се приемат студенти с бакалавърска степен по Физика и Инженерна физика и други специалности от Физическите факултети, но също и бакалаври с близки до тематиката на програмата технически и природни специалности от всички висши учебни заведения в страната. Могат да кандидатстват всички, завършили бакалавърски специалности, в които са изучавали дисциплини от следните области: инженерна физика, техническа електродинамика и електроника, компютърни науки, мрежи, комуникации, комуникационни и информационни технологии, оптика, космическо инженерство, космически науки, авиационна техника и др. Програмата е само в редовна форма на обучение и стартира през зимен семестър. Приемът на студенти за обучение по държавна поръчка става с конкурсен изпит, а за платено обучение – с конкурс по документи (по успеха от дипломата за висше образование при среден успех не по-нисък от „добър“). Формата на държавен изпит е защита на магистърска дипломна работа пред комисия.
Студентите могат да се възползват от възможността за продължаващо образование в други висшите училища в Европейския съюз, с които има подписани споразумения по програмата Еразъм с продължителност от един месец до един семестър, както и от двустранни споразумения с учебни заведения в не-европейски държави с подобни принципи на сътрудничество и обмен на студенти.
Завършилите магистърската програма “Аерокосмическо инженерство и комуникации” са подготвени за практическа работа по проектиране, създаване, комплектуване, оборудване и поддържане на малки аерокосмически апарати и комуникационните съоръжения към тях. Освен това, завършилите тази програма имат както общ, така и конкретен поглед (придобит в рамките на специализиращите дисциплини, проведените практики и защитена дипломна работа) върху основните приложения на тези апарати, както и способност да предлагат и разработват нови приложения.
Завършилите програмата магистри получават солидни познания и могат да работят във фирми и държавни институции работещи в области, свързани със създаване и поддръжка на малки спътници и безпилотни летателни системи, проектиране и производство на части и системи за сателити, обработка на сателитни данни и изображения, сателитна навигация и телеметрия (GPS-системи), сателитни комуникации, безжични и жични мрежи, електроника и информационни технологии, аерокосмическото инженерство Завършилите могат да продължат образованието си като докторанти и да кандидатстват за преподавателски длъжности.
Магистърът инженер по Аерокосмическо инженерство и комуникации е подготвен за иновативни решения и преценен риск, наясно е с правно-икономическите аспекти на мисиите с малки аеро-космически апарати и безжичните и спътникови комуникационни мрежи, може да прилага комуникационни стандарти и да определя въздействието на аеро-космическите и комуникационните технологии и системи върху околния свят и човешкото общество.
Принципите, залегнали в основата на магистърската програма “Аерокосмическо инженерство и комуникации”, а именно: интердисциплинарност, практическо-ориентирано обучение, обучение с помощта на смесен екип от университетски преподаватели и добре подготвени специалисти от бизнеса, съобразяване с конкретните изискванията на растящия аеро-космически и комуникационен сектор във всеки момент, и широко-профилния прием, осигуряват сериозни перспективи за реализация на випускниците на магистърската програма АКИК в България и в чужбина.
Развитието на българските фирми в областта и дефицита за високо квалифицирани кадри по аерокосмическо инженерство и комуникации у нас, дава рядката възможност добре обучени специалисти в тази магистърска програма да могат да се реализират и изградят успешна кариера.
Перспективите за реализация на випускниците на магистърската програма в чужбина също са големи. Европейската космическа индустрия е с около 34 хиляди работни места. Космическия сектор и приложения налагат високи предизвикателства и стимулират разработването на нови технологии с непосредствено приложение в живота на обществото. Ползите от космическите дейности се проявяват основно извън космическия сектор и са за всички – от индивидуалните граждани до компании и институции на държавата, например от:
Една от най-съществените индиректни ползи от тях е увеличаване на производството и създаването на множество високотехнологични компании. Нуждата от създаване на нови продукти и услуги с приложение както в космическите дейности, така и за подобряване живота на хората води до нови технологии, породени от космическите дейности. Те се създават и развиват във всички сектори на човешката дейност, като например:
Магистрите инженери по Аерокосмическо инженерство и комуникации могат да работят като специалисти в различни фирми, държавни предприятия, министерства, агенции и пр., на длъжности, свързани с проектирането, създаването, поддържането, експлоатацията и приложенията на системи, устройства и стандарти в областта на аеро-космическото инженерство и безжичните комуникации, комуникационните мрежи, спътниковите комуникационни системи, оптични мрежи и системи и др. Те могат да работят в Комисията за регулиране на съобщенията като създават, прилагат и контролират изпълнението на комуникационни стандарти в различни области, и особено за аеро-космическите приложения. Могат да работят като специалисти по комуникационни мрежи и предаване на данни в телекомуникационни компании или други фирми. Могат да работят на управленски длъжности и мениджъри към различни фирми и държавни институции, свързани с аеро-космическите, комуникационните и информационните технологии. Могат да работят като изследователи или преподаватели в научни институти и висши училища.
© 2023 Физически факултет - СУ "Св. Климент Охридски" | Made by ST