Академичният път на акад. Тодоров започва в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия, където защитава кандидатска степен през 1960 г. и докторска степен през 1963 г. Той е  известен със способността си да се справя със сложни теоретични проблеми. На 33-годишна възраст (1967 г.) става член-кореспондент на Българската академия на науките, а нa 40-годишна възраст (1974 г.) е избрах за академик на Българската академия на науките.  Освен в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН (ИЯИЯЕ), Иван Тодоров работи и в множество научни институти по света, като Института за авангардни изследвания в Принстън, Масачузетския технологичен институт, Обединения институт за ядрени изследвания, Дубна, Института за висши научни изследвания в Бюр сюр Ивет, край Париж, Института „Ервин Шрьодингер“ във Виена.

През цялата си забележителна кариера акад. Тодоров е удостоен с множество отличия, включително престижната награда „Боголюбов“ за теоретична и математическа физика през 2024 г., като признание за изключителния му принос в областта. Неговата работа се простира далеч отвъд изследванията – той беше широко уважаван за ролята си на наставник, вдъхновяващ много физици както в България, така и в чужбина.

В допълнение към изследванията си, акад. Тодоров често е бил консултиран от Нобеловия комитет при избора на Нобелови лауреати, доказателство за неговия авторитет и международното признание на неговия опит.

Като всеотдаен педагог акад. Тодоров оставя трайна следа в своите ученици, много от които продължават делото му и пренасят интелектуалното му наследство напред. Неговата смърт бележи края на една ера в българската физика.

Поклон пред светлата му памет!

Опелото ще се състои на 20 февруари 2025 г. (четвъртък) от 12:00 ч. в Църквата „Св. Седмочисленици“.

От академичната общност на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“