Меню
От тайните на черните дупки до търсенето на нови светове в Космоса и от българския принос в компютърната индустрия до предизвикателствата и обещанията на 6G технологията – това бяха част от многото интересни теми, които представиха учени от Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ в рамките на Пролетния ден на отворените врати, който се проведе на 20 април 2024 г.
„Добре дошли във Физическия факултет на Софийския университет – най-елитното висше учебно заведение за обучение по физика в България. Успехът на Физическия факултет се дължи най-вече на изследванията, които учените в него провеждат. Днес ще имате възможност да се убедите, че тези върхови научни изследвания са породени от естествения човешки порив да изследваме света около нас. Надявам се всички заедно да се забавляваме и да прекараме един ползотворен и запомнящ се ден заедно!“, с тези думи проф. дфзн Георги Райновски, Декан на Физическия факултет, откри Пролетния ден на отворените врати 2024 г., който е част от събитията по повод 135 годишнината от преподаването на физика в Алма Матер.
Над 400 души, сред които множество ученици, учители, родители и деца се включиха в събитието. Всички посетители се насладиха на богата демонстрационна програма от всички области на физическите науки, посетиха реални научни лаборатории и се включиха в разнообразни научно-популярни лекции, които ги отведоха от тайните на микросвета и виртуална разходка в най-големия ускорителен комплекс на света в ЦЕРН до загадките на далечните планети около други звезди и тайните на черните дупки.
Лекционният панел започна с представяне на историята на катедра „Теоретична физика“, която тази година празнува своята 100-годишнина! Повече за катедрата и за върховите научни изследвания, които провеждат учените в нея, разказа ръководителят на катедрата, доц. д-р Калин Стайков. Екипи от Физическия факултет са водещи световни изследователи в области като черни дупки, гравитационни лещи, квантова информатика и др.
След като се запознаха с тайните на теоретичната физика, посетителите се впуснаха в изключително интересна тема за физиката зад… гмуркането. Студентът по медицина Христо Проданов и проф. дфзн Асен Пашов, зам.-декан на Физческия факултет и преподавател от катедра „Оптика и спектроскопия“, разкриха какво се случва с тялото ни при гмуркане и защо някои видове птици и бозайници могат да се гмуркат изключително надълбоко без помощта на специална апаратура.
Първата част на лекционния панел завърши с представяне на еволюцията на изчислителните устройства – от сметалото до компютъра, поднесена от гл. ас. д-р Юрий Цукровски от катедра „Радиофизика и електроника“. Публиката научи повече както за историята на компютърната индустрия, така и за българския принос в нея.
В обедните часове се проведе едно от най-дългоочакваните събития – връзка на живо и виртуална разходка в ускорителния комплекс в ЦЕРН по повод 70 години ЦЕРН и 25 години България в ЦЕРН. Пътеводители на любопитната публика бяха доц. д-р Пейчо Петков и доц. д-р Борислав Павлов от катедра „Атомна физика“, както и д-р Антон Димитров и д-р Елтън Шумка.
От тайните на микросвета, гостите се отправиха към далечния Космос. Деница Стоева, докторант в катедра „Астрономия“ и млад учен към проекта за търсене на екзопланети от България EXO-RESTART, подкрепен по ННП „ВИХРЕН-2021“, разказа как български учени търсят и намират нови светове в Космос. Като част от тематиката на проекта през целия ден беше представен и щанд със забавни демонстрации за малки и големи на основните методи за търсене на екзопланети.
Последната лекция за деня разкри повече за предизвикателствата на 6G технологията. Доц. д-р Емил Владков от катедра „Радиофизика и електроника“ разказа какво ни обещава 6G, но и обърна внимание на каква цена идват тези обещания.
Във фоайето на факултета посетителите се насладиха на богата демонстрационна програма от експерименти от всички области на физическите науки, показани от учени, студенти и преподаватели от Физическия факултет и нашите партньори от „Университет за деца“. Всички гости разгледаха част от лабораториите, включително имаха възможност за наблюдаване на реални експерименти с преходни процеси в квантови системи, да разберат повече за оптиката, за атомната и ядрената физика и за множеството приложения, които има физиката в нашия живот.