Интервю с проф. Румен Ценов

1. Ние познаваме учения проф. дфзн, но малко знаем за човека Румен Ценов. Разкажете ни нещо интересно за вашето семейство и вашия роден край.

Роден съм в София на 14 януари 1955 г., в стария „Майчин дом“ на бул. „Христо Ботев“ 😊. След това са ме отнесли в къща в квартал „Подуяне“ край околовръстната ж.п. линия. Спомням си, че като деца висяхме край линията, за да видим първите дизелови локомотиви в България, внесени тогава от Австрия. До тогава имаше само парни локомотиви… И си спомням още раните по колената, докато баща ми ме учеше да карам велосипед по чакълената улицата пред нас (сега на това в автомобилните ралита му казват макадамова настилка). Асфалтираха я много години, след като ние се преместихме в жилищен  блок, който сега е близо до хотел „Плиска“ (хотелът тогава го нямаше…).

2. Вие сте титуляр на няколко основополагащи курса в областта на Физика на атомното ядро и елементарните частици както за магистри, така и за бакалаври от физическите специалности. Чели сте курс по съвременна физика за студенти от факултета по математика и информатика. Можете ли да направите сравнение между преподаването на физика за вътрешна употреба и физика пред математическа аудитория. Как се променят акцентите в преподаването в този случай. Възможно ли е да бъде преведена физиката на разбираем за обикновения човек език?

Аз бях титуляр на споменатите курсове. Нека не забравяме миналото време! И съм щастлив, че курсовете бяха поети от талантливи млади хора, бивши мои студенти 😊.

Отговарям на въпросите отзад-напред. Физиката е най-простата от всички науки. И нейното разказване на обикновените хора е удоволствие, но изисква и специфични умения. Тук главният въпрос е какво значи „обикновен човек“. За мен това е човек с добро средно образование. На децата от детската градина или на хора с техния умствен багаж е трудно да им обясниш каквото и да е, освен че трябва да си мият ръцете и зъбите. ☹

Относно преподаването на курс по проблеми на съвременната физика на математици опитът ми е разочароващ. Аз имах намерение да покажа на студентите по математика къде тяхната наука играе решаваща роля във физиката и къде развитието на математиката е подпомогнало силно физиката. (Еми Ньотер е математик, например!) И да заинтересувам някои от тях да се захванат с приложения, които имат значение за физиката. Оказа се, че във ФМИ почти няма математици и студентите им (основно информатици) учат значително по-малко математика от нашите студенти. В резултат, трябваше да преориентирам съдържанието на лекциите към научно-популярно представяне.

3. Вие сте възпитаник на Обединения институт за ядрени изследвания (Дубна), където през 1986 г. защитавате дисертация и получавате научната степен „кандидат на физико-математическите науки“ (сега – научна и образователна степен „доктор“). Можете ли да разкажете повече за средата, школата и повече за вашия ръководител в тази научна институция? Как се отрази Горбачовата перестройката на вашия престой в Дубна?

Най-напред, аз съм възпитаник на Физическия факултет на Университета. Факултетът ми даде знанията, уменията и възпита у мен качества, които бяха ключови за моята кариера по-нататък.

Работата ми в Дубна беше един хубав, но и труден период в моя живот. Попаднах там през есента на 1979 г. като студент с цел изготвяне на дипломна работа. И се върнах през 1986 г. с кандидатска дисертация…

Средата за работа там е изключително стимулираща, но и изискваща пълно всеотдаване. Институтът и тогава, и сега е изключително реномиран международен научен център. Връзките му с други институти в Европа, вкл. CERN, и Северна Америка са много тесни. Първото ми посещение в  CERN беше именно от ОИЯИ в далечната 1984 г.

Нашата група в Лабораторията по ядрени проблеми на ОИЯИ се занимаваше тогава с експерименти на Серпуховския ускорител на Института по физика на високите енергии в селището Протвино на южния край на Московска област (300 км от Дубна). Експериментът се казваше HYPERON. Пътувахме дотам 4-5 пъти годишно и прекарвахме почти по месец при всяко пътуване. Това откъсване от семействата си беше предизвикателство. Но пък получавахме добри резултати, публикувани в реномирани международни списания… Специално искам да спомена моя научен ръководител, професор, доктор на физико-математическите науки Юлиан Арамович Будагов, който скоро превали 80-те години и все още е активен. Той ме научи на дисциплина и целеустременост. И ми помагаше във всичко – от науката до битовите проблеми. Един спомен: Говорим някъде през октомври за организиране на обсъждания в групата на всеки две седмици. Договорихме се кога да е първата сбирка и аз казах, че нататък ще определяме по-късно. Той каза „Не. Сега трябва да решим, защото моят график е запълнен до март. “ Тогава ми се стори, че това е прекалено и той просто иска да демонстрира колко е зает… В годините преди пенсионирането ми моят график се простираше на повече от 6 месеца напред…  Не че сега е много по-различно ☹.

Горбачовата перестройка създаде гласност, за която всички ние копнеехме. Но създаде и излишни битови проблеми с ориентираната в безсмислена посока борба с употребата на алкохол в обществото. Още един спомен: На 10 ноември 1989 г. бях в Дубна, в командировка. Вечерях в кафенето на Дома на учените. Новината за оставката на Тодор Живков вече се беше разпространила. Говорим си с един колега, руснак, моя възраст. И той прогнозира: „Сега всичко у вас бързо ще се оправи. Вие сте малка страна, 2-3 месеца ще са ви достатъчни! При нас е много по-трудно, трябват ни поне още 2-3 години.“ Ние вече 32 години не сме се оправили, камо ли пък те…

4. Вашата научна кариера в България е преимуществено в условията на динамични промени след разпада на Източния блок след 1989 г. Можете ли да разкажете как се отразиха демократичните нововъведения у нас върху научната ви кариера и какво се промени в съдбата на учените-физици в сравнение с положението от предходните десетилетия?

Промените в Европа в края на 20-ти век разкрепостиха пътуванията и научните контакти. Стана много по-лесно да пътуваме, да се срещаме с колегите си, да работим за по-кратко или по-дълго в чуждестранни лаборатории. За мен настана време на пътувания и работа в Изследователския център в Юлих, Германия, в Европейския център за ядрени изследвания край Женева (CERN), в Лабораторията „Ръдърфорд-Епълтън“ край Оксфорд, на участия в множество конференции навсякъде по света. Това допринесе съществено за моето кариерно развитие. На основата на резултатите, постигнати в тези лаборатории, защитих дисертация за научната степен „доктор на физическите науки“ и бях избран за професор във Физическия факултет. Искам само да вметна, че вратите на международните центрове се отваряха много по-охотно, когато ставаше ясно, че имам докторска степен от Обединения институт за ядрени изследвания…

5. Обикновено човек, ако притежава един талант, всъщност притежава много други таланти. За кои ваши скрити таланти физическата общност е в неведение?

Е, нищо скрито. Обичам къмпирането на морския бряг, но отдавна не съм го практикувал. Обичам ските и снежните писти през зимата, но все по-малко километри навъртам по пистите, за съжаление. И както всеки физик, обичам добрите питиета 😊.

6. Какви чувства предизвиква у вас споменаването на институциите катедра „Атомна физика“, Физически факултет и Софийски университет? А БАН?

Катедрата, факултетът и Университетът са родната ми среда, в която израснах и се реализирах. В сърцето ми са! Не уважавам академическия и член-кореспондентския корпус на БАН. Боричканията за тяхното получаване не са ми по вкуса. За мен професор в Университета е достатъчно престижно звание! Иначе в БАН имам много колеги и приятели, но самата академия се нуждае от сериозна реформа.

7. Във Вашата лекция по време на Климентовите четения във Физическия факултет през есента на 2019 г. вие формулирахте няколко проблема пред бъдещите изследвания в областта на неутринната физика, а именно: колко малки са масите на неутрината и защо това е така; каква е природата на неутрината; дали неутрината се появяват само с определена спиралност? има ли “стерилни” неутрина; защо са налични само три поколения, които правят възможно нарушението на CP-симетрията, как се пораждат космическите неутрина и откъде идват?

Имаме ли отговор на някоя от загадките и появиха ли се нови фундаментални проблеми, които да очакват своето решение след две години, изтекли оттогава?

От онази лекция изминаха, все пак, само две години. За съжаление, все още нямаме отговорите на горните въпроси. Но пък строим експериментални установки, които в обозримо бъдеще (5-10 години) ще им отговорят. Разбира се, има множество теоретични модели, които се опитват да предскажат кое как е. За сега, обаче, нито един не е заслужил всеобщо одобрение. Наравно с неутринните загадки стоят и такива въпроси, вероятно свързани с тях, като що е то „тъмна материя“ и как можем да я изкараме на светло, адекватен ли е сегашният стандартен космологически модел, в който разширението на Вселената се ускорява и не е ясно откъде се взема енергията за това, какво все пак са черните дупки и т.н. Може би неутринната астрономия и астрономията, базирана на гравитационните вълни, ще ни дадат някакви посоки на мислене в обозримо бъдеще.

Накрая, смисълът на научното търсене, на което съм посветил живота си, е формулиран, според мен,  много добре от Стивън Уайнбърг (Steven Weinberg) в едно изречение, с което той завършва книгата си „Първите три минути“, посветена на нашето разбиране как се е родила Вселената и публикувана през 1977 г.:

 The effort to understand the universe is one of the very few things that lifts human life a little above the level of farce, and gives it some of the grace of tragedy.

(Усилието да разберем мирозданието е едно от малкото неща, което издига човешкия живот малко над нивото на фарса и му придава част от изяществото на трагедията. Преводът е мой.)